3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София,11.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7576 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 20.06.2013 година по гр.д. № 9076/2012 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от [фирма] против П. Х. Н. от [населено място] за сумата 3475 лева, съставляващи незаплатена стойност за топлинна енергия за периода от 01.01.2006 г. до 01.04.2008 г. В решението е прието за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 25 в [жилищен адрес][жк], [населено място]. В периода от м. ноември 2003 г. до месец април 2008 г., в имота на ответницата е била доставена топлинна енергия на стойност 6868,94 лева, която не е била заплатена от абоната. Стойността на топлинната енергия е начислена въз основа на данните за реалното и потребление по индивидуалните измервателни уреди; данните от главните отчети на общия топломер в абонатната станция на сградата и съобразно кубатурата на жилището. Прието е, че като „заварен потребител” на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 ДРЗЕ, ищцата дължи цената на доставената в собствения и апартамент топлинна енергия (чл. 109 ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 155 ЗЕ, вкл. цената на енергията, отдадена от сградната инсталация. Възражението за погасяване на задължението по давност е прието за основателно за периода от 01.11.2003 г. до 01.01.2006 г., в която част претенцията е отхвърлена – над размер от 3475 лева до 6868,94 лева. На основание чл. 86 ЗЗД е присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 277,78 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД е уважен до размер на 3475 лева, както и в частта му, с която претенцията по чл. 86 ЗЗД е уважена до размер на 277,78 лева е постъпила от П. Х. Н.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване „по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради противоречиво разрешавани в практиката на съдилищата въпроси на материалното право, обусловили решаващите правни изводи в обжалваното въззивно решение”. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК са изложени и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение – въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, подадена от П. Х. Н. не е изведен правен въпрос, явяващ се от значение за изхода на делото. Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Основания за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат изведени и от обстоятелствената част на изложението, съдържащо общи оплаквания срещу въззивното решение, без конкретен въпрос и без да се сочи кой от възприетите изводи на въззивния съд е в противоречие с практика на Върховния касационен съд, налице ли е противоречива практика на съдилищата и по кой въпрос или разрешен ли е правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 20.06.2013 година по гр.д. № 9076/2012 година на Софийски градски съд, ІІ „д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: