О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
София, 11.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1291 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 159 от 12.12.2016 г. по гр.д. № 1913/2016 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 3018 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 431/2015 г. на Варненски районен съд, с което по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК е прието за установено, че М. М. С. в качеството и на едноличен търговец с фирма „С… – М. С.”, [населено място] дължи на [община] сумата 12600 лева, представляващи обезщетение за ползване без основание на общински терен с площ от 160 кв.м., находящ се в [населено място],[жк] до бл. 138 за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2014 г. В решението е прието за установено, че през 1978 г. [община] е издала на [фирма] разрешение за строеж № 65 от 21.07.1978 г. да построи като временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ павилион за обществено хранене с квадратура от 160 кв.м. Същият търговски обект е бил продаден като сглобяема конструкция на ответницата с договор от 02.04.1998 г. от [фирма] [населено място]. През 2008 г. [община] е отказала на ответницата заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, тъй като теренът, върху който е ситуиран металният павилион е със статут на частна общинска собственост, за което е бил съставен акт № 2576 от 29.01.2004 г. След отмяна на отказа за заверка на молбата-декларация с решение № 414 от 18.03.2009 г. по ад д. № 3008/2008 г. на Административен съд [населено място], ответницата се е снабдила с нотариален акт № 92 от 2010 г., издаден по обстоятелствена проверка, с който е била призната за собственик по давностно владение на металния павилион, описан в акта като трайно закрепен (непреместваем) върху масивна бетонова основа. На 13.04.2005 г. Общината е издала на ответницата разрешение за поставяне на павилиона (като преместваем обект за търговия) за срок от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. срещу заплащане на определена месечна цена за разполагането му върху терена. След изтичане на срока за разрешението Общината се е противопоставила на продължаването му, а ответницата е продължила ползването на павилиона без да заплаща такса за ползването на терена. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът за обезщетение в размер на 12600 лева за ползване на терена, върху който е поставен павилиона за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2014 г. е основателен. Приел е, че ответницата е ползвала общинския терен без основание – за обекта не е бил установен траен градоустройствен статут в съществуващия му вид при условията на § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ, нито е било отстъпено право на строеж по реда на ЗДС или ЗОС. Приел е, че траен градоустройствен статут обектът не е получил и при условията на § 17 ПР ЗУТ, нито е било учредено право на строеж върху общинска земя при условията на ЗДС и ЗОС, поради което след изтичане на срока на разрешението за поставяне, теренът под павилиона е ползван от ответницата без основание.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от М. М. С., едноличен търговец с фирма „С… – М. С.”, [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.дело № 11/2012 г. ОСГК ВКС по въпросите: налице ли е основание за ползване на терена (приложим ли е чл. 64 ЗС), доколкото това е необходимо за ползване на постройката по предназначението и; може ли да има неоснователно обогатяване в хипотеза на разделна собственост, когато собственикът на постройката има основание да ползва и терена; основателна ли е претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на земята само въз основа на изтекло разрешение за поставяне на преместваем обект, когато изграденият върху нея обект е непреместваем; ползва ли се издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост с обвързваща доказателствена сила, както и налице ли е обвързваща доказателствена сила на представеното по делото удостоверение за търпимост.
Ответникът по касационната жалба [община] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното:
Въпросът налице ли е основание за ползване на терена (приложим ли е чл. 64 ЗС), доколкото това е необходимо за ползване на постройката по предназначението и е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, правото по чл. 64 ЗС за собственика на постройката да ползва и земята, върху която е изградена, доколкото това е необходимо за ползването на постройката по предназначение, съществува само при суперфициарната собственост, каквато в случая не е налице – касаторът не е придобил право на строеж нито при покупката на постройката като метална сглобяема конструкция; такова право не е имал и праводателят му, изградил конструкцията при условията на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), нито самият той се позовава на отстъпено му право на строеж. В съответствие с утвърдената съдебна практика, във въззивното решение е прието, че след като за обекта не е бил установен траен градоустройствен статут в съществуващия му вид при условията на § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ или при условията на § 17 ПР ЗУТ, нито е било учредено право на строеж върху общинска земя при условията на ЗДС и ЗОС, след изтичане на срока на разрешението за поставяне, теренът под павилиона е ползван от ответницата без основание, тъй като чл. 64 ЗС е неприложим. В съответствие с утвърдената практика е и изводът, че касаторът, ответница по делото, не е придобила права и по констативния нотариален акт от 2010 г., с който и е признато право на собственост по давност върху масивна непреместваема конструкция, изградена върху бетонова основа – ответницата е установила владение върху постройката, изградена върху земя частна общинска собственост от закупуването и с договор от 02.04.1998 г., поради което до началото на мораториума на 01.06.2006 г. не е могла да придобие правото на строеж върху земята по давност (давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече от 01.06. 2006 г. до 31 декември 2017 г. съгласно § 1 ПЗР ЗС).
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът може ли да има неоснователно обогатяване в хипотеза на разделна собственост, когато собственикът на постройката има основание да ползва и терена. След изтичане на срока на разрешението за поставяне на обекта върху общинска земя ответницата не е имала право да ползва земята под постройката, а съществуващата разделна собственост не и осигурява право за ползване и на терена. Собствеността на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут дава възможност само за ползването му до настъпване на предпоставките за премахването му, като собственика на терена запазва правото на строеж. В този смисъл решение № 127 от 25.11.2014 г. по гр.д. № 3190/2014 г. на ІІ г.о. ВКС.
Без отношение към решаващите изводи на съда са и въпросите основателна ли е претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на земята само въз основа на изтекло разрешение за поставяне на преместваем обект, когато изграденият върху нея обект е непреместваем и налице ли е обвързваща доказателствена сила на представеното по делото удостоверение за търпимост. Без правно значение е дали обекта е преместваем или не – обезщетението е за ползване на терена, върху който е вещта и от ползването на който терен общината е била лишена, а удостоверението за търпимост няма отношение към предмета на делото – с него не се засяга въпроса има ли ответника право да ползва терена, върху който е постройката.
Неоснователен е и доводът за противоречие между формираните в решението изводи и постановките на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.дело № 11/2012 г. ОСГК ВКС по въпроса ползва ли се констативния нотариален акт за собственост с обвързваща доказателствена сила. Съгласно Тълкувателното решение, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост; нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик; оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, като за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В съответствие с Тълкувателно решение № 11 от 2013 г. въззивният съд не е зачел правата на ответницата по издаденият и през 2010 г. констативен нотариален акт за право на строеж, придобито чрез десетгодишна придобивна давност, каквато в нейна полза не би могла да изтече по отношение на земя, която е общинска собственост – решение № 127 от 25.11.2014 г. по гр.д. № 3190/2014 г. на ІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски в производството по чл. 288 ГПК за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 12.12.2016 г. по гр.д. № 1913/2016 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. С. с ЕГН [ЕГН], едноличен търговец с фирма „С…. – М. С.”, [населено място] да заплати на [община] сумата 100 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: