2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София, 13.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1614 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 329 от 12.02.2017 г. по гр.д. № 5522/2015 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от М. Е. Т. от [населено място] против П. за обезщетение за неимуществени вреди. В решението е прието за установено, че на 13.04.1994 г. ищцата е била привлечена като заподозряна в извършване на престъпление по чл. 282, ал.1 НК, изразяващо се в това, че през 1993 г., като длъжностно лице е нарушила служебните си задължения при регистрация на МПС в КАТ СДВР, превишавайки властта си с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, участвайки ведно с други лица в съставяне на неистински официални документи за внос на МПС с цел да бъдат използвани за престъпление по чл. 308, ал.1 НК. Взета е била мярка за неотклонение „задържане под стража”, изпълнявана от 13.04.1994 г. до 06.05.1994 г., когато е била изменена в „парична гаранция” от 50000 лева. С постановление на прокурор от СГП от 17.08.2011 г. наказателното производство срещу ищцата е било прекратено на основание чл. 80, ал.1, т.4 НК и чл. 83, ал. 3 НК поради изтичане на абсолютна давност. Била е отменена и взетата мярка за неотклонение. Повдигнатото незаконно обвинение причинило на ищцата притеснения, стрес, тревога, уронване на авторитета и достойнството и в обществото, злепоставена е била пред близки и съседи, засегнат е бил обичайния и начин на живот. При така установените факти е прието, че извършените до изтичане на давностния срок за престъплението следствени действия са законни (т. 4 от ТР № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС); че отговорността на ответника за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване е ангажирана за периода от 21.08.2008 г., когато е изтекла абсолютната давност за престъплението по чл. 282, ал.1 НК, (ред. от 05.02.1993 г.) до 17.08.2011 г., когато наказателното производство е било прекратено, т.е. за действията извършени след изтичане периода на абсолютната давност, в който наказателното производство неоправдано не е било прекратено въпреки наличие на основания за това. За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, съдът е определил по справедливост обезщетение в размер на 3000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 100000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен и искът за имуществени вреди в размер на 100000 лева, съставляващи пропуснати ползи от трудово възнаграждение за периода на незаконното наказателно преследване. Прието е, че не е установено, че в резултат на незаконното наказателно преследване ищцата е била лишена от възможност да реализира социално осигурен доход. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 3000 лева е постъпила от П. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи; че в противоречие със задължителната съдебна практика е разрешен и обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта. Поддържа се, че в противоречие с т. 3 и т.11 от ТР № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС е разрешен и въпросът следва ли да е налице наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените от лицето вреди.
Ответницата по касационната жалба М. Е. Т. счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението. Съдът е съобразил, че повдигнатото обвинение е за престъпление, предвиждащо лишаване от свобода до пет години, характера и интензитета на изживените безпричинно от ищцата морални страдания; отражението на незаконното обвинение както върху общественото доверие и социалните и контакти, отраженията в личната и емоционална и сфера, т.е. съобразени са всички обстоятелства, явяващи се в причинна връзка с негативните последици от наказателното преследване. Съобразен е и периодът на незаконното наказателно преследване – около 3 години, както и търпяната в този период мярка за неотклонение.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените към касационната жалба съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 12.04.2017 г. с адвокат Д. К. от П. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 12.02.2017 г. по гр.д. № 5522/2015 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П., [населено място] да заплати на М. Е. Т. от [населено място] с Е. [ЕГН] сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: