3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 03.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 110 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 6406 от 04.12.2012 година по гр.д. № 5702/2012 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-212 от 26.01.2012 г.по гр.д. № 21411/2010 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. Х. А. от [населено място] против И., [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работила като „изпълнител готвач” в почивен дом „Б.” при Главна дирекция „Управление на социалните дейности” към Изпълнителна агенция „Социални дейности на М. на отбраната” по безсрочно трудово правоотношение, прекратено от работодателя със заповед № ЧР-09-234 от 22.04.2010 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено в нарушение на закона, тъй като не е установена съкращаване на щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност. Възражението на работодателя, че производството по делото е недопустимо, тъй като сам е отменил заповедта за уволнение е приет за неоснователен предвид липсата на доказателства, че заповед № ЧР-09-234 от 22.04.2010 г. за отмяна на уволнението е връчена на ищцата.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от И., [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпроса за допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил фактът на прекратяване на трудовото правоотношение, както и по въпроса следва ли при преценката извършено ли е реално съкращаване на щата да се изследват трудовите функции на съкратените и оставените по щатно разписание длъжности. Приложено е решение № 304 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1265/2011 г. на ІV г.о. ВКС и определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения и доводи на страните в хипотезата на чл. 272 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Х. А. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросът за допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил фактът на прекратяване на трудовото правоотношение е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която към момента на предявяване на конститутивния иск по чл. 344, ал.1, 1 КТ, юридическият факт на уволнението следва да е осъществен, тъй като той поражда потестативно право на ищеца да претендира установяване незаконността на уволнението и отмяната му, но този факт може да настъпи и до приключване на съдебното дирене и съдът е длъжен да го съобрази при постановяване на решението си, което съгласно чл. 235, ал.3 ГПК трябва да отразява правното положение между страните по делото към момента на приключване на съдебното дирене – решение № 62 от 26.03.2013 г. по гр.д. № 758/2012 г. на ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В съответствие с установената съдебна практика, израз на която е приложеното към касационната жалба решение № 304 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1265/2011 г. на ІV г.о. ВКС, е разрешен и въпросът за допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ в случаите, когато работодателят сам е отменил заповедта за уволнение преди предявяване на исковете от работника – исковете са недопустими, когато волеизявлението на работодателя за отмяна на уволнението е достигнало до работника; само в този случай правната промяна е настъпила извънсъдебно и правният интерес на работника от иск за отмяна на уволнението е отпаднал.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с установената практика по въпроса следва ли съдът при преценката извършено ли е реално съкращаване на щата да изследва трудовите функции на съкратените и оставените по щатно разписание длъжности. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работника при условията на чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата възниква след реално съкращаване на заеманата от работника щатна бройка за длъжността; след премахване на трудовите функции за длъжността или разпределянето им между други длъжности, като при оспорване законността на уволнение, извършено на посоченото основание, предмет на установяване в хода на съдебния процес е реалното премахване на щатната бройка за заеманата длъжност.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения и доводи на страните в хипотезата на чл. 272 ГПК. Извън обстоятелството, че по приложението на чл. 272 ГПК е налице установена съдебна практика, съгласно която когато въззивният съд потвърждава въззивното решение, той може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, произнасяйки се по всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, то въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като в обжалваното въззивно решение са изложени доводи по всички въведени от страната оплаквания против първоинстанционния акт, касаещи единствено допустимостта на иска предвид въведеното възражение за липса на правен интерес.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6406 от 04.12.2012 година по гр.д. № 5702/2012 година на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: