4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
София, 15.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 13.08.2013 година по гр.д. № 15248/2012 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № І-43-75 от 13.08.2012 г. по гр.д. № 33090/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени множество обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от А. Л. М. от [населено място] против В. М. М. от [населено място] за обезщетения за неимуществени вреди от деликт.
В частта му, в която въззивният съд се е произнесъл по обективно съединените искове, всеки с цена 5000 лева за обезщетения за вреди от подадена от ответника жалба от 01.03.2009 г. до Прокуратурата на Република България, набедяваща ищеца в престъпление; за отправени от ответника обидни за ищеца изявления в съдебно заседание на 21.05.2009 г. по гр.д. № 6415/2007 г. ІV г.о. ВКС; за публично набеждаване на ищеца в извършени престъпление на пресконференция на 14.05.2009 г.; за изнесени на 17.02.2009 г. в интернет клеветнически твърдения за ищеца; за публикация в интернет на 13.05.2009 г. и за клеветническо изявление в медиите на 30.09.2008 година, решението е влязло в сила на основание чл. 296, т.1 ГПК.
Производството е по касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 15248/2012 година в частта му, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди в размер на 10000 лева, съставляващи обезщетение за морални страдания, претърпени от ищеца в резултат на клеветнически твърдения на ответника, изнесени в жалба № 12009 от 16.06.2004 г. до Върховна касационна прокуратура. В решението е прието за установено, че с жалба от 16.06.2004 г. [фирма] с управител ответника по делото, Главния прокурор на република България е бил сезиран за извършени от ищеца противоправни действия. Във връзка с изложените в жалбата твърдения, ищецът е подал жалба за набедяване до Софийска районна прокуратура, по която с постановление от 02.12.2010 г., потвърдено с постановление от 17.02.2011 г. на Софийска градска прокуратура е постановен отказ за образуване на досъдебно производство срещу ответника за извършено престъпление по чл. 286, ал.1 НК. Прието е, че противоправно поведение от страна на ответника не е установено, тъй като няма данни да е извършил набедяване, а сигнализирането на компетентните органи при съмнение за извършено престъпление е конституционно право на гражданите. Независимо от това, прието е и че подаденият от юридическо лице сигнал до прокуратурата не може да ангажира личната отговорност на управителя му, предвид което искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от А. Л. М.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси допустимо ли е съдът да се произнесе по незаявен петитум, следва ли съдът да обсъди всички доказателства и въведените от страните доводи и съставляват ли съществено процесуално нарушение грешките на съда при формиране на вътрешното му убеждение, са разрешени в противоречие с т. 4 от ППВС № 7 от 27.12.1965 г. и т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГТК ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречие между въззивното решение по въпроса за фактическия състав на непозволеното увреждане с решение № 1438 от 08.10.2007 г. по гр.д. № 2160/2005 г. ІV г.о. ВКС; решение от 25.03.2005 г. по гр.д. № 2927/2004 г. СГС, ІV г.о. и решение № 289 от 12.05.2004 г. по гр.д. № 5818/1993 г. СРС, 29 състав.
Ответникът по касационната жалба В. М. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Д. за недопустимост на решението поради произнасяне на съда по непредявен петитум е неоснователен. Съдът се е произнесъл по заявените от ищеца основание и петитум – по основателността на предявеният срещу ответника иск за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от клеветнически твърдения в жалба от 16.06.2004 г. до Прокуратурата на Република България.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с т. 4 от ППВС № 7 от 27.12.1965 г. и т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГТК ВКС. В съответствие с чл. 269 ГПК, съдът се е произнесъл по всички въведени във въззивната жалба доводи, ценейки относимите към спорното право доказателства – доказателствата, че жалбата от 16.06.2004 г. е до Прокуратурата на Република България, т.е. до съответния правоохранителен орган, както и тези относно факта установено ли е от страна на ответника набедяване в извършване на престъпление.
Не е налице и твърдяното противоречие с влязлото в сила решение № 1438 от 08.10.2007 г. по гр.д. № 2160/2005 г. ІV г.о. ВКС (решение от 25.03.2005 г. по гр.д. № 2927/2004 г. СГС, ІV г.о. и решение № 289 от 12.05.2004 г. по гр.д. № 5818/1993 г. СРС, 29 състав са постановени по същия правен спор в хода на инстанционното производство по делото). Предмет на посоченото дело е осъществен от ответника В. М. М. деликт, изразяващ се в изнесени клеветнически твърдения пред Министъра на правосъдието на Република България, пред Висшия съдебен съвет и в телевизионно предаване на Българска национална телевизия, т.е. пред органи, които нямат правозащитни функции, поради което умишленото изнасяне на неверни твърдения съставлява неправомерно поведение. В обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по иск за вреди от тъжба до прокуратурата, поради което и в съответствие с установената съдебна практика, съдът е приел, че подаване на сигнал до разследващи органи с твърдения за престъпление би могло да е деликтно само ако се установи състав на набедяване; че за да се приеме за противоправно подобно поведение следва да бъде установена субективна страна, а не да се предполага умишлена вина; че сезирането на правоохранителни органи от страна на гражданите е тяхно право и в случай, че не се установи от субективна страна умисъл, криминализиран в съставите на гл.VІІІ раздел ІІІ от НК, няма основание за възникване на гражданска отговорност за вреди от деликт.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и възприетият в решението извод, че вредите могат да бъдат претендирани само от отговарящия за чужди действия, а не и от прекия деликвент. Този извод, макар и неправилен не обуславя крайния изход на делото. Потвърждавайки първоинстанционното решение, независимо, че е изложил и свои съображения за неоснователността на предявения иск, въззивният съд е възприел и формираните в първоинстанционното решение изводи, че сезирането на надлежните органи на властта при липса на доказателства за осъществен състав на набедяване, не съставлява противоправно действие.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 13.08.2013 година по гр.д. № 15248/2012 година на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „в” състав в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. Л. М. от [населено място] против В. М. М. от [населено място], иск за неимуществени вреди в размер на 10000 лева, съставляващи обезщетение за морални страдания, претърпени от ищеца в резултат на клеветнически твърдения на ответника, изнесени в жалба № 12009 от 16.06.2004 г. до Върховна касационна прокуратура.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: