О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1337
София, 24.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3914 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 180 от 17.04.2015 година по гр.д. № 788/2010 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение № 383 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на Великотърновски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД и чл. 232, ал.2 ЗЗД, предявени от Н. М. Н. против Н. С. Н., двамата от [населено място] за предаване на държането на апартамент № 5, находящ се на [улица], [населено място] и за заплащане на наемна цена в размер на 6930 лева и е отхвърлен предявен от ответника Н. С. Н. инцидентен установителен иск за установяване неистинност на договор за наем от 01.06.2007 г. В решението е прието за установено, че с договор от 01.06.2007 година ищецът е предоставил на ответника за срок от десет при наемна цена от 693 лева, ползването на апартамент № 5 от сградата на [улица], [населено място]. Договорът се е трансформирал в безсрочен, тъй като ползването на наетия имот е продължило и след изтичане на срока му със знание и без противопоставяне на собственика. На 18.03.2009 г. ищецът е уведомил ответника, че прекратява наемния договор, канейки го да върне ключовете на имота. Ответникът е продължил държането на имота вкл. и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан – след прекратяване на договора наемателят дължи връщане на наетата вещ на наемодателя, поради което е осъдил ответника да предаде на ищеца държането на имота. Приел е, че подписа на наемодател върху договора за наем е автентичен, поради което е отхвърлил предявения от ответника инцидентен установителен иск за признаване неистинност на представен по делото документ – договор за наем от 01.06.2007 г. Съдът е уважил като основателен и искът с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД за заплащане от ответника на уговорената наемна цена за периода от 01.04.2008 г. до 01.02.2009 г. Приел е, че ответникът наемател е заплатил наемната цена за времето от 01.06.2007 г. до 01.04.2008 г., за което е била издадена представената по делото разписка за 6930 лева, след който период няма доказано извършено плащане на наемна цена.
Касационната жалба против въззивното решение на Великотърновски окръжен съд е постъпила от Н. С. Н.. В изложението към касационната жалба са въведени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите следва ли съдът да обсъди всички доводи на страната и представените по делото доказателства и нарушено ли е правото на защита на страната, когато делото е разгледано в открито съдебно заседание в отсъствие на процесуалния и представител. Въпросът относно задължението на съда да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото е изведен във връзка с оплакването, че съдът не се е произнесъл по възражението за симулативност на договора за наем и без да обсъди извършена предходна сделка между страните със същия имот, сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД като обезпечение по договор за заем.
Ответникът по касационната жалба Н. М. Н. не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият в изложението към касационната жалба относно задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост и всички въведени от страните доводи не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въпросът е намерил разрешение в установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с практиката по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, въззивният съд е обсъдил всички доказателства, имащи отношение към предмета на делото – обективно съединените искове с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл. 233, ал.1 ЗЗД и инцидентния установителен иск с правно основание чл. 193 ГПК за оспорване истинността на представен по делото документ. Въведените от ответника възражения за симулативност на договора за наем във връзка с предходна сделка за продажба на същия имот, сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД като обезпечение по договор за заем са преклудирани с влязлото в сила решение по гр.д. № 374/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което искът за обявяване недействителност на договора за продажба на имота поради нарушение на чл. 152 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Съобразявайки влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 152 ЗЗД, съдът не е изследвал възраженията за симулативност на договора за наем, основани на твърдения за нищожност на договора за продажба на същия имот.
Не се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът нарушено ли е правото на защита на страната, когато делото е разгледано в открито съдебно заседание в отсъствие на процесуалния и представител. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 142, ал.2 ГПК, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание на 17.03.2015 г. ищецът се е явил лично, поради което съдът е дал ход на делото в съответствие със закона, предоставяйки срок за представяне на писмени бележки по съществото на спора.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180 от 17.04.2015 година по гр.д. № 788/2010 година на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: