3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1359
София,27.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 767 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 5 от 23.01.2012 година по гр.д. № 546/2011 година на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 132, ал.1, т.2 СК, предявен от Т. Г. П. от [населено място], [община] против М. И. С. от същото населено място за лишаването му от родителски права спрямо детето С., родено на 02.11.2005 година. В решението е прието за установено, че страните са родители на малолетното дете С., за отглеждането и възпитанието на което ищцата се грижи сама от 2007 година. През 2008 година ищцата се е установила да живее ведно с детето в Р. Г.; не го е връщала в България; не са осъществявани контакти между детето и бащата, който до 2010 г., когато е останал без работа е плащал, макар и нередовно месечната му издръжка. При така установените факти, в решението е прието, че искът за лишаване на бащата от родителски права е неоснователен, тъй като не е установено бащата да е демонстрирал пълна незаинтересованост към живота и развитието на детето – заплащал е издръжка при възможност за това и не е могъл да полага грижи поради създадени от ищцата обективни пречки за това.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Т. Г. П. се поддържа, че въпросът кога са налице предпоставки за приложението на чл. 132, ал.1, т.2 СК е разрешен в противоречие с изводите, формирани в решение № 53 от 03.02.2009 г. по г.д. № 1333/2008 г. ІV г.о. ВКС и решение № 1422 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 4999/2007 г. на ІV г.о. ВКС, в които е прието, че пълната дезинтересираност на родителя от детето и недаването на издръжка за отглеждането му съставляват основание за лишаването му от родителски права.
Ответникът по касационната жалба М. А. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Старозагорски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Доводът за противоречива практика по въпроса за предпоставките за приложението на чл. 132, ал.1, т.2 СК е неоснователен. Съгласно установената съдебна практика (решение № 406 от 27.11.2011 г. по гр.д. № 1125/2010 г. ІV г.о. и решение по гр.д. № 4468/2008 г. ІV г.о., постановени в производство по чл. 290 ГПК), в съответствие с която са формирани и изводите в обжалвания съдебен акт, лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от това – при кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му; прилага се когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина не се възползва от правото на лични контакти; не проявава интерес към здравето и нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му. В този смисъл са и приложените към касационна жалба решения № 53 от 03.02.2009 г. по г.д. № 1333/2008 г. ІV г.о. ВКС и решение № 1422 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 4999/2007 г. на ІV г.о. ВКС, в които е прието, че родителят не изпълнява дълга си към детето поради трайна безпричинна дезинтересираност – при обстоятелства, различни от установените в обжалваното въззивно решение, в което искът е отхвърлен поради установена обективна пречка бащата да полага пряко грижи за отглеждане и възпитание на детето, чието трайно местопребиваване е извън пределите на страната.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 23.01.2012 година по гр.д. № 546/2011 година на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: