3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 07.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1434 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 354 от 20.09.2012 година по гр.д. № 713/2012 година на Плевенски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. Г. Ц. от [населено място] против [община]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „главен специалист „Финансово управление и контрол” в Отдел „БСФ” на [община] до 28.02.2012 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Към момента на уволнението ищецът е страдал от заболявания, попадащи в списъка по Наредба № 5 от 1987 г. на НЗ, довели до трудоустрояването му. Прието е, че уволнението е извършено законно, след като работодателят е получил разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с работника от Инспекция по труда, [населено място] с писмо от 28.02.2012 г.; че разрешението на Инспекцията по труда, дадено на основание чл. 333, ал.1, т.2 КТ (за трудоустроен работник) е съобразено с експертното мнение на ТЕЛК, в което е отразено, че трудоустрояването е поради заболявания, попадащи в списъка по Наредба № 5 от 1987 г., поради което разрешението на Инспекцията по труда обхваща и закрилата по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ.
Касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд е постъпила от В. Г. Ц.. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросът следва ли работодателят да получи предварително разрешение от инспекцията по труда за всяко от основанията, на които работникът се ползва с предварителна закрила. Приложени са решение № 83 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 1784/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 424 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1644/2009 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 534 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 417/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 360 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 30/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба [община] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Плевенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Доводите за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с установената съдебна практика, израз на която са и приложените съдебни актове на Върховния касационен съд, въззивният съд е приел, че законността на уволнението е обусловена от полученото предварително разрешение на Инспекцията по труда, дадено след мнение на ТЕЛК за здравословното състояние на работника; че разрешението е получено след пълна и всестранна информация на здравните органи, при съобразяване на заболяванията му и настъпилото именно в резултат на тях трудоустрояване. В съответствие с формираните в решение № 424 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1644/2009 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 534 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 417/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 360 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 30/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, въззивният съд е изследвал дали уволнението е извършено след получено разрешение на Инспекцията по труда и дали последното е дадено след мнение на ТЕЛК за здравословното състояние на подлежащия на уволнение работник. Не е налице противоречие и с изводите, формирани в решение № 83 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 1784/2009 г. на ІV г.о. ВКС, съгласно което, когато закрилата е на повече от едно основание е необходимо разрешение за всяко от тях, но при различни основания, каквито са заболяване по Наредба № 5 от 1987 г. и ползване на разрешен отпуск или трудоустрояване и наличие на заболявания по Наредба № 5/1987 г., различни от обусловилите причините за трудоустрояването.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 09.12.2012 г. с адв. В. Д. от Плевенска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 354 от 20.09.2012 година по гр.д. № 713/2012 година на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: