4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1139
София, 13.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3754 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 430 от 12.03.2014 година по гр.д. № 4787/2013 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от В. С. В. от [населено място] против П., [населено място]. Присъдена е сумата 500 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с досъдебно производство № 532/2009 г. на ІІ-ро РУП СДВР и прокурорска преписка № 6757/2009 г. на Софийска районна прокуратура. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че на 26.02.2009 г. ищецът е бил задържан от органите на МВР, а на следващия ден привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 198, ал.1, пр. І-во НК вр. с чл. 20, ал. 1 НК. Взета е била мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” на 19.08.2009 г. На 08.10.2009 г. производството за престъпление по чл. 198 НК е било прекратено поради недоказаност на обвинението и е постановено привличането му като обвиняем в престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 НК. С влязло на 27.05.2009 г. решение на Софийски районен съд ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 НК вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 НК. При така установените факти, съдът е приел, че на обезщетяване подлежат само вредите, претърпени по повод привличането на ищеца като обвиняем в извършването на отпадналото по-тежко обвинение по чл. 198, ал.1 НК, за справедливото обезвъзмездяване на които е определено обезщетение в размер на 500 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 30000 лева, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П. чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 124 от 09.02.2010 година по гр. дело № 3802/2008 година на Трето гражданско отделение и решение № 179 от 20.07.2012 година по гр. дело № 1294/2011 година на Т. гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен до размер от 30000 е постъпила от В. С. В.. Поддържа се, че въпросът подлежат ли на обезщетяване вреди от мярка за неотклонение „задържане под стража”, когато наказателното производство е прекратено поради изменение на обвинението е разрешен в противоречие с ТР № 3 от 3004 г. ОСГК ВКС. Изложени са доводи, че при определяне размера на обезщетението съдът се е произнесъл в противоречие в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е формирал собствени фактически констатации и правни изводи за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди в съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. Обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД и в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. В съответствие с установената практика, съдът е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното наказателно преследване, в т.ч. продължителността на периода, в който ищецът е бил обвинен в извършването на по-тежко наказуемо престъпление и негативните емоции, свързани с неправилната квалификация на деянието, предвиждаща значително по-тежко наказание.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените в изложението към касационната жалба на Прокуратурата на Република България съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
В съответствие с установената практика е разрешен и въпросът подлежат ли на обезщетяване вреди от мярка за неотклонение „задържане под стража”, когато наказателното производство е прекратено поради изменение на обвинението. В съответствие с т. 7 от ТР № 3 от 3004 г. ОСГК ВКС, въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с прекратеното обвинение по чл. 198, ал.1 НК, като е съобразил и обстоятелството, че мярката за неотклонение е взета предвид опасността деецът да извърши ново престъпление, която мярка е допустима и по отношение на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12 НК, в извършване на което ищецът е признат за виновен с влязло в сила съдебно решение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430 от 12.03.2014 година по гр.д. № 4787/2013 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: