4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 12.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 645 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 454 от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 215/2012 г. на Смоленски окръжен съд са потвърдени определение от 13.01.2012 г. на Девински районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 381/2011 година и определение № 216 от 24.02.2012 г. за изменение на определение от 13.01.2012 г. в частта му за съдебните разноски и е оставена без разглеждане молба от 28.02.2012 г. от К. И. Я. с искане по чл. 255 ГПК за определяне на срок за произнасяне по жалба от 17.01.2012 г. и молба за поправка на съдебен протокол от 13.01.2012 година.
Срещу определението на Смоленски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 2641 от 22.06.2012 година, подадена от К. И. Я. от [населено място], [община], област С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси идентичен ли е искът с правно основание чл. 108 ЗС с такъв по чл. 26 ЗЗД и по чл. 537 ГПК и следва ли насрещната страна да бъде уведомена за направеното искане за произнасяне по съдебните разноски са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед спазване на принципа за законност и равнопоставеност на страните в процеса.
Ответниците по частната касационна жалба [община] и З. А. Я. я оспорват като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
Ответницата Кадифе М. Я. не взема становище по жалбата.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 381/2011 г. на Девински районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от К. А. Я. от [населено място] против [община], З. А. Я. и Кадифе М. Я., с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване недействителност на акт № 80 от 30.01.2009 г. за частна общинска собственост като издаден в противоречие със закона; по чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 537 ГПК за прогласяване нищожност на договор от 07.08.2009 г. и отмяна на нот. акт № 70, дело 615/2009 г. и осъждане на ответниците З. А. Я. и Кадифе М. Я. да предадат държането на имота, предмет на сделките на собственика му – ищеца по делото. Поддържа се, че процесният имот, съставляващ УПИ І-601,602 и 603 в кв. 40 по плана на Змеица, [община] е придобит от ищеца, ответникът З. Я. и техният брат А. Я. по давност, ведно с построените в него стопански постройки, за които е било издадено строително разрешение на общия им наследодател А. Я., а въз основа на строително разрешение от 76 г., издадено на ответника З. Я. в имота е била построена и жилищна сграда – въз основа на разрешение за строеж върху държавна земя. На 30.01. 2009 г. е бил съставен акт № 80 с който на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОС имотът е обявен за общински; отписан от актовите книги на държавата, чиято собственост е била удостоверена с акт № 50 от 02.02.1987 г. Поддържа се, че имотът не е бил държавен; че акт № 80 от 30.01.2009 г. е издаден в нарушение на закона, поради което се претендира прогласяване на нищожността му. Претендира се отмяна на договорът от 28.07.2009 г. за покупко- продажба на същия имот, сключен между общината и ответниците З. А. Я. и Кадифе М. Я., тъй като имотът не е бил частна общинска собственост, както и отмяна на издадения констативен нотариален акт № 70, дело 615/2009 г. на името на ответниците З. А. Я. и Кадифе М. Я. и осъждането им да предадат имота на ищеца.
С определение от 13.01.2012 г., първоинстанционния съд е прекратил производството по гр.д. № 381/2011 година, приемайки, че предявеният иск е недопустим, тъй като спорът е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 104/2011 г. на Смоленски окръжен съд. С решение № 71 от 28.11.2011 г. на Смоленски окръжен съд е потвърдено решение № 172 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 282/2010 г. на Девински районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. А. Я. от [населено място], [община] против [община], З. А. Я. и Кадифе М. Я. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на имот, съставляващ УПИ І-601,602 и 603 в кв. 40 по плана на Змеица, [община]. Предмет на делото е правото на собственост върху имота, което ищецът основава на придобивна давност и наследство, оспорвайки валидността на акт № 80 от 30.01.2009 г. за частна общинска собственост като издаден в противоречие със закона и договор за покупко-продажба на имота от 28.07.2009 г., с който общината е продала имота на ответниците З. А. Я. и Кадифе М. Я..
С определение № 454 от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 215/2012 г., Смоленски окръжен съд е потвърдил определение от 13.01.2012 г. на Девински районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 381/2011 година. Въззивният съд е приел, че предявените искове по гр.д. № 381/2011 година и гр.д. № 282/2010 г. на Девински районен съд са между същите страни, при същите фактически твърдения, обуславящи същото правно основание, поради което и съгласно чл. 299 ГПК спорът не може да бъде пререшаван, а по късно заведеното дело подлежи на прекратяване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Смоленски окръжен съд. Повдигнатият от касатора въпрос идентичен ли е искът с правно основание чл. 108 ЗС с такъв по чл. 26 ЗЗД и по чл. 537 ГПК не е обуславящ изхода на спора. Предмет на гр.д. № 381/2011 година е ревандикационен иск – идентичен с предмета по гр.д. № 282/2010 г. на Девински районен съд, предявен между същите страни и по отношение на същия имот, разрешен със сила на пресъдено нещо. Преклудиран със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 282/2010 г. на Девински районен съд е и искът за прогласяване недействителност на договор от договор за покупко-продажба на имота от 28.07.2009 г., с който общината е продала имота на ответниците З. А. Я. и Кадифе М. Я., където същият иск е разгледан като възражение срещу правото на собственост на ответниците, а иск за прогласяване нищожност на административен акт не може да бъде предявен самостоятелно, а разгледан само под формата на инцидентния контрол, което е сторено по гр.д. № 282/2010 г. на Девински районен съд.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът следва ли насрещната страна да бъде уведомена за направеното искане за произнасяне по съдебните разноски предвид спазване на принципите за законност и равнопоставеност на страните в процеса. Предмет на обжалване е въззивното определение, постановено при участие на страните във въззивното производство по ч. гр.д. № 215/2012 г. на Смоленски окръжен съд, в което определение са разгледани всички оплаквания против първоинстанционното определение за разноските по делото, в т.ч. относно представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските и връчването му на насрещната страна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 300 лева на [община], съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.09.2012 г. с адвокат Д. С. М. от С. адвокатска колегия и 100 лева на ответника З. А. Я., изплатени по договор за правна помощ от 03.09.2012 г. с адвокат Ф. Т. от адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 454 от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 215/2012 г. на Смоленски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. А. Я. от [населено място], [община], област С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] сумата 300 (триста ) лева и на З. А. Я. със съд. адрес в [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 100 (сто) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: