3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 18.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 7439 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 420 от 07.10.2013 г. по ч.гр.д. № 433/2013 г. на Видински окръжен съд е потвърдено определение от 24.06.2013 г. по гр.д. № 1139/2012 г. на Видински районен съд, с което е оставена без уважение молба от Р. Й. М. от [населено място] за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса по жалба вх. № 4125 от 15.04.2013 г. против разпореждане от 26.03.2013 г.
Срещу определението на Видински окръжен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 3143 от 04.11.2013 година, подадена от Р.Й. М. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ по процесуалноправния въпрос: следва ли при преценката дали липсата на финансови средства за внасяне на държавна такса съставлява “особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК да се прави връзка с характера на обжалвания акт – отказ за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал.2 ГПК.
Ответницата по частната жалба Е. Г. Ц. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство за възстановяване на процесуален срок.
С определение от 26.03.2013 г. по гр.д. № 1139/2012 г. е оставено без уважение искане на ответницата по делото Р. Й. М. за освобождаване от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Съдът е приел, че внесеното от страната възнаграждение за процесуално представителство от адвокат надвишава размера на държавната такса, от която се иска освобождаване, поради което е приел, че твърдяната липса на достатъчно средства не е установена. Определението е обжалвано от молителката с частна жалба, която е оставена без движение с разпореждане от 16.04.2013 г. с указание за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева в седмичен срок от съобщението. Препис от акта на съда е връчен на страната лично на 21.05.2013 г. В определения седмичен срок държавната такса не е била внесена, нито е поискано продължаване на срока на основание чл. 63, ал.1 ГПК.
С молба вх. № 5926 от 31.05.2013 г., ответницата Р. Й. М. е поискала възстановяване на срока за внасяне на държавната такса. Като причина за пропускането на срока е посочено обстоятелството, че не е разполагала с парични средства, тъй като получава пенсията си в началото на календарния месец и не е могла да си осигури средства в заем. С определение от 24.06.2013 година, Видински районен съд е оставил молбата за възстановяване на срока без уважение.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 420 от 07.10.2013 г. по ч.гр.д. № 433/2013 г. на Видински окръжен съд. Въззивният съд е приел, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, както и че възстановяването на срока е недопустимо, тъй като страната е могла да поиска продължаването му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Видински окръжен съд. Обуславящият изхода на делото процесуален въпрос: съставлява ли “особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК липсата на парични средства при постоянен месечен доход е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. В съответствие с установената съдебна практика съдът е приел, че не се твърди липсата на средства в размер на 15 лева да е обстоятелство настъпило внезапно и в крайния момент на изтичане на срока, поради което да не може да бъде преодоляно.
Повдигнатият от касатора въпрос относно връзката между преценката доколко липсата на финансови средства за внасяне на държавна такса съставлява “особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК и характера на обжалвания акт – отказ за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал.2 ГПК, не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Производството по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на такси и разноски поради липса на достатъчно средства за заплащането им е безплатно пред съответния сезиран съд, но не и при обжалване на акта, с който молбата е оставена без уважение, по която жалба се дължи минималната държавна такса от 15 лева. Независимо от изложеното, въпросът не е и обуславящ изхода на делото, тъй като въведените от молителката в частната жалба твърдения сочат на обстоятелства, свързани с продължаване на срока за внасяне на таксата на основание чл. 63 ГПК, каквото не е поискано своевременно, поради което и на основание чл. 64, ал.3 ГПК възстановяване на срока не може да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по частната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция съдебни разноски в размер на 340 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 25.11.2013 г. с адвокат С. М. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 420 от 07.10.2013 г. по ч.гр.д. № 433/2013 г. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Й. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Е. Г. Ц. с ЕГН [ЕГН] сумата 340(триста и четиридесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: