О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София,26.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 98 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 275 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 134/2012 година на Смолянски окръжен съд е потвърдено решение № 316 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 483/2011 г. на Смолянски районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от П. Д. П., Д. Д. Л., двете от [населено място], А. И. М. от [населено място] и Е. И. В. от [населено място] против [община] за обезщетение в размер общо на 71580 лева, съставляващи получена от ответника продажна цена на имот, собственост на ищците. В решението е прието за установено, че с влязло в сила решение от 28.11.2009 г. по гр.д. № 587/2009 г. на районен съд, [населено място] е признато спрямо [община] правото на собственост на ищците върху поземлен имот в землището на общината. Същият имот през 2006 г. е бил актуван като общински и продаден от [община] на [фирма], [населено място] за сумата 71580 лева. Прието е, че извършената от ответника продажба на чужд имот няма действие спрямо ищците, които не са изгубили правото си на собственост върху имота, т.е. в резултат на извършената от ответника сделка за ищците не е настъпило обедняване, поради което предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение в размер на продажната цена на имота е неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от П. Д. П., Д. Д. Л., А. И. М. и Е. И. В.. Поддържа се, че въпросът поражда ли продажбата на чужд имот право на обезщетение за собственика в размер на продажната цена на имота е разрешен в противоречие с определение № 15933 от 27.10.2010 г. по адм.д. № 14013/2010 г. на Върховния административен съд, както и че от значение за точното приложение на закона е и обуславящият изхода на делото въпрос: следва ли съдът да напътва страните за това какъв иск могат да предявят за защита на правата им, когато с ревандикационен иск срещу купувача биха могли да получат само голото право на собственост, а не обезщетение в размер на получената недобросъвестно от трето лице продажна цена на имота. Приложено е и решение от 27.02.2012 г. по гр.д. № 1633/2010 г. на Ловешки районен съд, в което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [община] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски в размер на юрисконсултство възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Смолянски окръжен съд.
Доводът за наличие на противоречива съдебна практика по въпроса поражда ли продажбата на чужд имот право на обезщетение за собственика от продалия имота му на трето лице в размер на продажната цена на имота е неоснователен. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС понятието „практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, които разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и когато се сочат невлезли в сила съдебни актове, какъвто е приложеното към касационната жалба решение от 27.02.2012 г. по гр.д. № 1633/2 гр.д. Извън това, решението по гр.д. № 1633/2010 г. е по въпроса дължи ли се на собственика на имота обезщетение от ползващият го без основание, т.е. формираните правни изводи нямат отношение към въпроса за дължимостта на обезщетение, което не се претендира от ползващия имота без основание, а от отчуждилия го в полза на трето лице.
Въпросът следва ли съдът да напътва страните какъв иск могат да предявят за защита на правата им, когато с ревандикационен иск срещу купувача биха могли да получат само голото право на собственост, а не обезщетение в размер на получената недобросъвестно от трето лице продажна цена на имота, не е обуславящ изхода на делото. Доколкото в мотивите си съдът е посочил, че ищците разполагат с иск по чл. 108 ЗС срещу държащия имота им без основание несобственик, то това не е обусловило решаващият извод, че за ищците не е настъпило обедняване, тъй като правото им на собственост не е преминало върху купувача [фирма]; че ищците могат да претендират обезщетение от ползващия имота им без основание, но не и от отчуждилия го несобственик, който при евикция дължи връщане на цената на купувача.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 150 лева, съставляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 275 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 134/2012 година на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН [ЕГН], Д. Д. Л. с ЕГН [ЕГН], А. И. М. с ЕГН [ЕГН] и Е. И. В. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на [община] сумата 150 (сто и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: