О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
София, 06.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3826 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 459 от 05.03.2014 година по гр.д. № 304/2014 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение от 14.11.2013 г. по гр.д. № 9598/2013 г. на Пловдивски районен съд, с което с уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от А. В. В. от [населено място], Пловдивска област против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че от 13.09.2011 г. ищецът е заемал по трудово правоотношение длъжността „специалист маркетинг и реклама” в [фирма], с място на работа в [населено място]. Трудовите му задължения са включвали реклама и представяне на продукта „Ред Б.” сред студентската общност в [населено място], както и повишаване осведомеността и за свойствата на продукта, включително и чрез безплатното му предоставяне. В средата на месец януари 2013 г. работодателят е закрил потребителския абонамент на ищеца за съответната компютърна мрежа, с което го е лишил от възможност да отчита дейността си и е преустановил да го снабдява с материали. Въпреки това ищецът е продължил да изпълнява работата си през месец януари и в началото на февруари 2013 г., разяснявайки пред студентите в университетския кампус в какво се състоят функциите на напитката и приложението и. Със заповед № 25 от 08.04.2013 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, налагайки му дисциплинарно наказание уволнение поради неявяване на работа в периода от 21.01.2013 г. до 26.02.2013 г. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено незаконно, тъй като не е установено ищецът да е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.2 КТ – работодателят не е установил, че ищецът не се е явявал на работното си място през посочения в заповедта период, а чрез проведеното от ищеца насрещно доказване е установено, че е изпълнявал трудовите си задължения, доколкото не е бил възпрепятстван за това от работодателя си.
В касационната жалба против решението на Пловдивски окръжен съд, постъпила от [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въпросите: при спор за законност на уволнение в тежест на работодателя ли е да доказва твърдените от служителя положителните факти, отречени от работодателя; следва ли работодателят да доказва отрицателни факти и допустимо ли е съдът да обосновава изводите си за фактите въз онова на твърдения на уволнения служител, явяващи се в противоречие с писмените му обяснения по чл. 193 КТ, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 394 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1584/2009 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 66 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 5401/2008 г. І г.о. ВКС; решение № 97 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 5156/2008 г. ІV г.о. ВКС; решение № 134 от 17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 361 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 484/2009 г. І г.о. ВКС и решение № 124 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 971/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. В. В. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси са разрешени в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд. Доказателствената тежест в процеса по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е разпределена в съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно който текст, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което в тежест на ответника работодател е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца са неоснователни. Когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е извършено от работника. В този смисъл решение № 68 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 1808/2010 г. ІV г.о.; решение № 94 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 646/2012 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли работодателят да доказва отрицателни факти, разрешен в ТР № 6 от 15.06.2014 г. по ТД № 6/2013 г. ОСГК ВКС, съгласно което когато в тежест на страната е установяването на отрицателен факт, то тя може да извърши това чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.
Въпросът допустимо ли е съдът да обосновава изводите си за фактите въз онова на твърдения на уволнения служител, явяващи се в противоречие с писмените му обяснения по чл. 193 КТ не е обуславящ изхода на делото. Съдът е формирал изводите си за фактите не въз основа на твърдения на страните, а след преценка на събраните писмени и гласни доказателства и признания за неизгодни факти, разпределяйки доказателствената тежест съобразно чл. 154, ал.1 ГПК.
Приложените съдебни решения не са относими към правния спор по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. В решение № 66 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 5401/2008 г. І г.о. ВКС; решение № 124 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 971/2011 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 97 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 5156/2008 г. ІV г.о. ВКС, съдът се е произнесъл относно разпределението на доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ. Решение № 134 от 17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г. ІV г.о. ВКС е относно доказването на изгубен изпълнителен лист, а решение № 361 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 484/2009 г. І г.о. ВКС е относно иск за установяване право на собственост. Независимо от това, в посочените съдебни актове по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК, последователно е прието, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, независимо от това дали даден факт е положителен или отрицателен, в който смисъл са приложени последиците на доказателствената тежест и в обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 650 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по доовор за правна помощ от 30.05.2014 г. с адвокат Теодора Ф. от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 05.03.2014 година по гр.д. № 304/2014 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. В. В. от [населено място], Пловдивска област с ЕГН [ЕГН] сумата 650 (шестстотин и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: