3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
София, 11.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3949 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 74 от 13.03.2013 г. по гр.д. № 17/2013 година на Габровски окръжен съд е потвърдено решение № 78 от 29.11.2012 г. по гр.д. № 235/2012 г. на Дряновски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 357 КТ, предявен от К. Н. Т. от [населено място] против [община] за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В решението е прието за установено, че със заповед № 124 от 28.03.2012 г. работодателят е наложил на ищеца, изпълняващ длъжността „дежурен в ОбСС Д.”, дисциплинарно наказание за допуснато нарушение по чл. 187, т.7 и т.10 КТ. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено законно, при доказано допуснато от страна на служителя нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на трудовите му задължения по длъжностна характеристика, вкл. и след като това му е било наредено от заместник-кмета на общината. Прието е, че наложеното наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение и обстоятелствата при които е извършено – след като на служителя е било наложено дисциплинарно наказание „забележка” за предходни нарушения на трудовата дисциплина.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от К. Н. Т. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът следва ли е кметът на община да упълномощава заместника си на основание чл. 39, ал.2 ЗМСМА да изпълнява функциите му само в негово отсъствие е разрешен в противоречие с практиката на Върховния административен съд; че въпросите следва ли при иск за отмяна на дисциплинарно наказание съдът да се произнесе извършено ли е дисциплинарно нарушение и в какво се изразява то, както и допустимо ли е въззивният съд за пръв път да се произнася по довод за нарушение на чл. 189 КТ, са разрешени в противоречие с установената практика на съдилищата. Въведени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса следва ли при преценката за изпълнение на чл. 189, ал.1 КТ да се изследва същността на нарушението на трудовата дисциплина и едва тогава да се преценява съответствието му с наложеното наказание.
Ответникът по касационната жалба [община] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Дряновски окръжен съд.
Д. за наличие на противоречива съдебна практика по повдигнатия въпрос по приложението на чл. 39, ал.2 ЗМСМА е неоснователен. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС, понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, които разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища. Независимо от това, въпросът може ли кметът да овласти заместника си да изпълнява задълженията му само в негово отсъствие и следва ли отсъствието на кмета да е доказано, не е обуславящ изхода на правния спор, тъй като съдът е формирал изводите си за допуснато нарушение по чл. 187, т.7 КТ (неизпълнение на нареждания на работодателя) при доказателства за отсъствие на кмета на общината и наличие на заповед, с която заместник-кмета е овластен да изпълнява кметските задължения.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК и по въпросите следва ли при иск за отмяна на дисциплинарно наказание съдът да се произнесе извършено ли е дисциплинарно нарушение и в какво се изразява то, както и допустимо ли е въззивният съд за пръв път да се произнася по довод за нарушение на чл. 189 КТ. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд се е произнесъл по въпроса допуснал ли е работникът дисциплинарно нарушение; кои свои трудови задължения не е изпълнил, както и съобразил ли е законно нареждане на работодателя си. В съответствие с установената практика е разрешен и процесуалният въпрос относно правомощията на въззивния съд, който при проверка на първоинстанционното решение по въведените от страната оплаквания (в т.ч. за нарушение на чл. 189, ал.1 КТ), се е произнесъл по правилността на решението, споделяйки изводите на първоинстанционния съд относно тежестта на нарушението и наличието на предходно дисциплинарно наказание.
Въпросът следва ли при преценката за изпълнение на чл. 189, ал.1 КТ да се изследва същността и характера на нарушението и съразмерността му с наложеното наказание е намерил трайно разрешение в съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е преценил поведението на служителя, в т.ч. проявената некоректност при напомняне от страна на началника му, че следва да изпълни служебните си задължения и е формирал извод, че при налагане на наказанието работодателят е спазил чл. 189, ал.1 КТ след преценка на всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, вкл. дисциплинарното му минало.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 150 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 16.05.2013 г. с адвокат Г. Н. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 13.03.2013 г. по гр.д. № 17/2013 година на Габровски окръжен съд. ОСЪЖДА К. Н. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] сумата 150 (сто и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: