3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 05.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6149 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 287 от 19.02.2014 година по гр.д. № 2688/2013 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 08.11.2011 г. по гр.д. № 2680/2008 г. на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от В. Р. С. за прогласяване на недействителност на договор за доброволна делба, сключен между Т. П. В. и С. Б. В. по гр.д. № 4225/2007 г. на Софийски районен съд за прехвърляне собствеността върху апартамент № 78, [жилищен адрес][жк], [населено място] до размер на ? ид.част от имота и на договор за дарение на същия имот, сключен между Т. П. В., Б. С. В. и А. С. В. с нот. акт № ., дело .. г. до размер на ? ид.част от имота. В решението е прието за установено, че ищецът е кредитор на ответника С. Б. В., който му дължи сумата 29745,08 лева по запис на заповед, издаден на 19.12.2006 г. с падеж 30.01.2007 г. За дължимата сума ищецът се е снабдил с изпълнителен лист от 30.03.2007 г., издаден по гр.д. № 4225/2007 г. на Софийски районен съд. С влязло на 02.04.2007 г. решение по гр.д. № 166/2007 г. на Костинбродски районен съд е било одобрено споразумение по чл. 99, ал.1 СК (отм.) между ответника С. В. и съпругата му Т. В., с което придобитият по време на брака недвижим имот – апартамент № 78, [жилищен адрес][жк], [населено място] е прехвърлен на ответницата Т. В.. На 31.05.2007 г. Т. В. е прехвърлила правото на собственост върху същия имот, дарявайки го на родените от брака и със С. В. деца – ответниците Б. С. В. и А. С. В.. При така установените факти съдът е приел, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника С. В.; че сключеното споразумение, с което ответниците С. и Т. В. са уредили имуществените си отношения по повод прекратяването на брака им уврежда кредитора, тъй като намалява имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на вземането; че знанието за увреждане у приобретателя на имота се презумира на основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД, поради което е обявил относителна недействителност на споразумението по отношение на ? ид. част от имота – частта на длъжника от прекратената съпружеска имуществена общност. С оглед безвъзмездния и характер е обявил относителна недействителност и на последващата сделка по нот. акт № 130, дело 115/2007 г. за ? ид. част от прехвърления имот.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Б. С. В. от [населено място]. Изложени са доводи за недопустимост на съдебният акт, постановен срещу лица без пасивна процесуална легитимация – поддържа се, че легитимиран да отговаря по отменителния иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД е само договарящият с длъжника, но не и последващ приобретател, придобил имуществото от лице, с което длъжникът е договарял. Поддържа се, че въпросът допустим ли е иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД срещу последващ приобретател, придобил имота непряко от длъжника, а от негов съдоговорител е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложено е решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д № 171/2009 г. ІV г.о. ВКС и определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Р. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Доводът за недопустимост на съдебния акт е неоснователен.
Искът срещу трето лице, придобило права от съконтрахента на длъжника по увреждащата сделка не е недопустим. Текстът на чл. 135, ал.1, изр. 3 ГПК урежда именно конкуренцията между тези трети лица и кредитора. За да може да насочи принудителното изпълнение към имущество, преминало в патримониума на правоприемник на лицето, с което той е договарял, кредиторът трябва да проведе успешно искът по чл. 135, ал.1 ЗЗД, а основателността на иска се обуславя от това как третото лице е придобило права (възмездно или не) и съответно от добросъвестността му.
Предвид изложеното, въпросът допустим ли е иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД срещу последващ приобретател, придобил имота непряко от длъжника, а от негов съдоговорител не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – въпросът е намерил разрешение в установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Не е налице и противоречие между формираните във въззивното решение изводи по приложението на чл. 135, ал.1 ЗЗД и тези в приложеното решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д № 171/2009 г. ІV г.о. ВКС, съгласно което договорът, от който произтича вземането на кредитора не е предмет на П. иск, а прогласената относителна недействителност на увреждащата сделка не засяга отношенията между страните, които са я сключили – сделката се счита недействителна само по отношение на увредения кредитор, т.е. в решението са формирани изводи по правни въпроси, неотносими към повдигнатият въпрос за допустимост на отменителния иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД срещу последващ приобретател на имота.
Приложените към изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК определения, постановени в производство по чл. 288 ГПК не следва да бъдат обсъждани, тъй като не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 3268 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 02.07.2014 г. с адвокат Е. Пороминска от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 от 19.02.2014 година по гр.д. № 2688/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. С. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Р. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 3268 (три хиляди двеста шестдесет и осем) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: