4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
София, 30.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2931 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 20 от 22.01.2014 година по гр.д. № 439/2013 година на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 125 от 13.05.2013 г. по гр.д. № 854/2012 г. на Свиленградски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Г. П. Г. от [населено място] против А. „М.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е работел по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „старши митнически специалист” в Митница С. към А. „М.” до 26.07.2012 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т.12 КТ със заповед № 7202 от 23.07.2012 г. поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Прието е, че уволнението е извършено законно, след като с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. е бил приет нов класификатор на длъжностите в администрацията, в който е било предвидено, че длъжността „инспектор” в А. „М.” ще се заема по служебно правоотношение и е била утвърдена Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, в която (§ 9, ал.1 ПЗР) е било предвидено, че служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в А. „М.” се преназначават на длъжност „инспектор” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 ПЗР ЗИДЗДС. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4099,20 лева са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. П. Г.. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси: съставлява ли индивидуален административен акт заповедта за утвърждаване на щатното разписание и следва ли гражданският съд да се произнесе по довод за нищожността и или следва да изпрати делото по компетентност на административния съд, спирайки производството по иска по чл. 344, ал.1, т.1 ГПК до разрешаването на спора за нищожността на административния акт; следва ли съдът да спре производството по делото при висящо пред административния съд производство за прогласяване нищожност на § 9 ПЗР НПКДА; прилагат ли се НПКДА, К. и ПМС № 129 от 26.06.2012 г. за заварените случаи; нищожна ли е заповед за промяна на щатно разписание, утвърдена преди влизане в сила на НПКДА; следва ли да бъде мотивирана заповедта за уволнение по чл. 325, ал.1, т.12 КТ; законно ли е уволнение при несъответствие между правното и фактическо основание за извършването му; преназначаването на служители, заемащи три различни длъжности на длъжност инспектор съгласно § 9 ПЗР НПДА не изключва ли хипотезата на чл. 325, ал.1, т.12 КТ; може ли да извърши промяна в щатното разписание без да са внесени промени в У. правилник на А. „М.”; може ли работодателят да променя длъжността „главен специалист” (т. 305 К.) в длъжност „контрольор и главен специалист” с оглед забраната на §6 ПЗР НПКДА; следва ли при запазване на длъжността „старши специалист” да се извърши подбор за заемането и и при липса на длъжностна характеристика за длъжността „инспектор” допустимо ли е да се извършва преценка за идентичност на трудовите и функции с тези на премахнатите длъжности „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист”.
Ответникът по касационната жалба А. „М.”счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд.
Повдигнатите от касатора въпроси съставлява ли индивидуален административен акт заповедта за утвърждаване на щатното разписание и следва ли гражданският съд да се произнесе по довод за нищожността и или следва да изпрати делото по компетентност на административния съд, спирайки производството по иска по чл. 344, ал.1, т.1 ГПК до разрешаването на спора за нищожността на административния акт; следва ли съдът да спре производството по делото при висящо пред административния съд производство за прогласяване нищожност на § 9 ПЗР НПКДА и може ли да извърши промяна в щатното разписание без да са внесени промени в У. правилник на А. „М.” не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (каквато практика не се сочи от касатора), нито са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 4 от 1976 г., т.2), съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, заповедта на ръководителя на учреждението за утвърждаване на щатното разписание не е индивидуален административен, а вътрешно служебен акт – с нея не се създават задължения, нито се засягат права или защитени от правото интереси на граждани или организации. От този акт произтичат задължения само за лица, които се намират в служебнойерархическа подчиненост на административния орган, като съдът може да зачете или не последиците на заповедта в гражданскоправен спор, възникнал във връзка с приложението и. Без значение е и висящо производство по оспорването на подзаконов административен акт, тъй като при разрешаването на гражданскоправния спор съдът прилага чл. 15 ЗНА.
Въпросът нищожна ли е заповед за промяна на щатно разписание, утвърдена преди влизане в сила на НПКДА не е обуславящ изхода на делото – щатното разписание на Митница С. при А. М. е одобрено от 01.07.2012 г., от който момент е в сила и НПКДА, приет с ПМС 129 от 26.06.2012 г. в сила от 01.07.2012 г., а процесното уволнение е извършено на 26.07.2012 г. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът законно ли е уволнение при несъответствие между правното и фактическо основание за извършването му – уволнението е на основание чл. 325, ал.1, т.12 КТ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, каквото е и фактическото основание за извършването му. Не са обуславящи правния спор и въпросите може ли работодателят да променя длъжността „главен специалист” в длъжност „контрольор и главен специалист” с оглед забраната на §6 ПЗР НПКДА и следва ли при запазване на длъжността „старши специалист” да се извърши подбор за заемането – въпроси извън предмета на делото, който е законността на уволнение по чл. 325, ал.1, т.12 КТ на заемащ длъжността „старши митнически специалист”, определена за заемане по служебно правоотношение.
Не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът следва ли да бъде мотивирана заповед за уволнение по чл. 325, ал.1, т.12 КТ, който въпрос е намерил разрешение в съдебната практика, съгласно която заповедта за уволнение на посоченото основание не налага мотивиране извън съдържанието на изискващите се от закона реквизити, т.е. посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и въпросът прилагат ли се НПКДА, К. и ПМС № 129 от 26.06.2012 г. за заварените случаи и не следва ли служителите, заемащи длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” да бъдат предназначени на длъжността „инспектор” – съгласно установената съдебна практика възможността, респ. отказът за преназначаване като държавен служител не е елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 325, ал.1, т.12 КТ.
Въпросите идентична ли е длъжността „инспектор” в А. М. по § 9 ПЗР НПДА с длъжността „инспектор в А. М.” по щатното разписание на Митница С. и при липса на длъжностна характеристика за длъжността „инспектор” допустимо ли е да се извършва преценка за идентичност на трудовите и функции с тези на премахнатите длъжности „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист”, явяващи се по съществото на гражданския спор не следва да бъдат разглеждани в настоящето производство. Независимо от това, доколкото тези въпроси са разгледани в производства по съществото на спора по уволнения, извършени при идентични и сходни факти, то те са разрешени безпротиворечиво – при предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите и трудови функции, както и едновременно с това да и придаде някои нови функции; да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност и във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 22.01.2014 година по гр.д. № 439/2013 година на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: