5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
София, 25.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1676 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 254 от 19.12.2013 година по гр.д. № 335/2013 година на Кърджалийски окръжен съд е потвърдено решение № 81 от 31.07.2013 г. по гр.д. № 395/2013 г. на Кърджалийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 203, ал.1 КТ вр. с чл. 21, ал.1 вр. с чл. 23, т.4 ЗДФК за сумата 8820 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумите 3419,65 лева и 393,74 лева, предявени от Д. „Д. Д.”, [населено място] против О. А. Т. от [населено място]. В решението е прието за установено, че в периода от 07.07.2003 г. до 25.09.2009 г. ищецът е изпълнявал длъжността директор на Д. „Д. Д.”, [населено място], създаден с Постановление на Министерския съвет № 124 от 06.06.2003 г. като юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата. Със заповеди от 2006 година на кмета на [община], на театъра са били предоставени два апартамента в града, които да се ползват за настаняване на гостуващи артисти и служители. През 2003 г., ищецът, в качеството си на представляващ Д. е сключил с физически лица договор за наем на апартамент в [населено място], неколкократно подновяван с актуализиране на цената на наема, за ползване на който театъра е изплатил за периода от 15.07.2003 г. до 25.09.2009 г. общо сумата 15510 лева. Апартаментът е бил ползван лично от ответника, без в трудовия му договор да е било предвидено предоставяне на жилище срещу заплащан от театъра месечен наем. На 12.07.2011 г., след извършена проверка от ДФИ, на ищеца е бил съставен акт за начет № 11040027, в който е било констатирано, че със сключения от ответника договор за наем за жилище за лични нужди, на театъра е била ненесена вреда, за която ответникът отговаря имуществено. Неправомерно изплатените от бюджета на театъра наеми за периода от 30.06.2006 г. не са били включения в общия размер на вредата, поради изтеклия давностен срок за търсене на това задължение. При така установените факти, в решението е прието, че предявеният иск за обезщетение за вреди е основателен до размер на 8820 лева – вреди от неправомерно изплатени от бюджета на театъра наеми. Като основателни са уважени и исковете за обезщетения в размер на законната лихва върху главницата на задължението за периодите от 12.07.2006 г. до 12.07.2011 г. и от 28.09.2012 г. до 05.03.2013 г.
В касационната жалба против решението на Кърджалийски окръжен съд, постъпила от О. А. Т. от [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в приложени решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС по въпросите за правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на гражданския спор; задължен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на всички възражения и доводи на страните, както и освобождава ли чл. 272 ГПК въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са разрешени и въпросите приложима ли е презумпцията на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, когато актът за начет не съдържа реквизитите по чл. 43, ал.1 ППЗДФИ и приложенията по чл. 44, ал.1 вр. с чл. 22, ал.2 ППЗДФИ, както и кога презумпцията за истинност на фактическите констатации по акта за начет се счита за опровергана. Изложени са доводи за противоречие между формираните във въззивното решение изводи и практиката на Върховния касационен съд по въпроса възможно ли е да се приложи материалноправна норма с обратна сила, без това да е изрично предвидена в нормативен акт и в частност приложим ли е чл. 3, ал. 2 ЗФУКПС, влязъл в сила от 10.03.2006 г. по отношение на договор от 2003 година, както и че въпросът необходимо ли е изрично разрешение на горестоящия първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за наемане на вещ от долустоящия първостепенен разпоредител е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Д. „Д. Д.”, [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийски окръжен съд.
Доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса относно правомощията на въззивната инстанция е неоснователен. В съответствие с т.1 от ТР № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, след констатация за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е извършил проверка на правилността на първоинстанционното решение съобразно заявените във въззивната жалбата оплаквания. В съответствие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС и решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. ІV г.о. ВКС (и при съобразяване с ограниченията на чл. 269 ГПК), въззивният съд е изложил собствени мотиви, съобразно въведените оплаквания за неправилност на проверяваното решение.
Въпросът освобождава ли разпоредбата на чл. 272 ГПК въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви не е обуславящ изхода на делото – въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, каквато възможност законът предоставя при потвърждаване на първоинстанционния акт, а е изложил собствени мотиви както за възприетата от него фактическа обстановка, така и относно формираните правни изводи.
Не е налице и твърдяното противоречие между практиката на Върховния касационен съд и изводите на въззивния съд и по въпроса възможно ли е да се приложи материалноправна норма с обратна сила, без това да е изрично предвидено в нормативен акт и в частност приложим ли е чл. 3, ал. 2 ЗФУКПС, влязъл в сила от 10.03.2006 г. по отношение на сключения през 2003 година договор за наем. Предмет на делото е дължи ли се обезщетение за противоправно причинена вреда, установена при финансов одит, която се дължи от причинителя и както при действието на ЗДФК от 01.01.2001 г. (чл. 29, ал.2), така и след приемането на ЗДФИ от 2006 г. (чл. 21, ал.1). Преценката противоправно ли е причинена вредата, както и доколко тя е пряка и непосредствена последица от поведението на ръководителя на организацията се извършва въз основа на всички доказателства доколко разхода е оправдан за постигане на целите и. Изхождайки от тази постановка, съдът е съобразил обстоятелствата разполагал ли е театърът и с други жилища за гостуващи артисти и включвал ли е трудовия договор с ответника задължение за предоставяне на жилище, т.е. изследвал е доколко разхода за наем на жилище за нуждите на директора на театъра е бил оправдан да нуждите на организацията. Независимо от изложеното, повдигнатият въпрос не е и обуславящ изхода на делото, тъй като предмет на делото е обезщетение е за причинени на театъра вреди за периода след 30.06.2006 г. (изплатените наеми за периода от 15.07.2003 г. до 30.06.2006 г. не са претендирани като погасени по давност съгласно чл. 27, ал.1 ЗДФИ още с акта за начет), т.е. за период след влизане в сила на ЗФУКПС. Именно с оглед приложимостта на ЗФУКПС по отношение на процесното правоотношение, съдът е изследвал дали наемния договор е сключен със съгласието (предварително или последващо) на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, съобразно принципа за отговорност и отчетност пред горестоящия ръководител на ръководителя на всяко ниво в организациите от публичния сектор за своята дейност по финансовото управление и контрола в ръководената от него структура.
Въпросът необходимо ли е изрично разрешение на горестоящия първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за наемане на вещ от долустоящия първостепенен разпоредител не е значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Текстът на чл. 3, ал. 2 ЗФУКПС е ясен и ненуждаещ се от тълкуване – ръководителите на всяко ниво в организациите по чл. 2 (организации, разпореждащи се със средства, гарантирани от бюджета) отговарят и се отчитат пред горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото управление и контрол в структурите и звената, които ръководят. Съобразявайки установените в ЗФУКПС принципи и изисквания към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор, въззивният съд е приложил точно текста на чл. 3, ал.2 ЗФУКПС, приемайки, че с процесния договор за наем на театъра са причинени вреди в размер на заплатената от бюджета наемна цена; че ответникът в качеството си на директор е сключил договор за наемане на частно жилище за задоволяване на личните му жилищни нужди без основание, предвид което с изплатените наемни вноски е ощетил и нанесъл вреда на бюджета на театъра.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите приложима ли е презумпцията на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, когато актът за начет не съдържа реквизитите по чл. 43, ал.1 ППЗДФИ и приложенията по чл. 44, ал.1 вр. с чл. 22, ал.2 ППЗДФИ – въпрос въведен с оглед касационното оплакване за липса на констатации в акта за начет за същността на противоправното деяние и нарушените законови разпоредби. Както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба ответникът не е въвел възражения или каквито и да е доводи относно реквизитите на акта за начет, поради което повдигнатият въпрос няма отношение към правилността на обжалвания съдебен акт. Независимо от това, правните въпроси дали със сключения наемен договор и извършените въз основа на него плащания противоправно е причинена щета са предмет на проверка в съдебното производство.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът кога презумпцията за истинност на фактическите констатации по акта за начет се счита за опровергана. Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд е приел, че ответникът не е оборил констатациите по ревизионния акт и в частност не е доказал по безсъмнен начин единственото си въведено с отговора на исковата молба възражение, че не е ползвал наетият апартамент за лични нужди.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 19.12.2013 година по гр.д. № 335/2013 година на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: