О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 25.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева т. д. № 50190 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1121 от 29.05.2015 година по гр.д. № 1879/2014 година на Софийски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против П. Г. А. от [населено място]. В решението е прието за установено, че на 02.05.2006 г. между ищеца [фирма] и ответника П. Г. А. е бил сключен договор за финансово обвързан лизинг, с който ищецът се е задължил като лизингодател да достави на ответника лизингополучател поръчан от него лек автомобил срещу уговорени лизингови вноски за ползване на автомобила. Автомобилът е бил доставен от ищеца и предоставен на ответника на 11.05.2006 г. Ответникът не е изпълнил задължението си да изплаща лизинговите вноски по приетия погасителен план за периода от февруари 2009 г. до март 2010 г., възлизащи на обща стойност 14252,84 лева. На 23.03.2010 г. ищецът лизингодател е изпратил до ответника писмо, с което го е уведомил, че дължи сумата 16507,33 лева, която следва да изплати в двудневен срок, както и че при неизпълнение договорът ще се счита предсрочно прекратен, а лизингополучателят ще дължи неустойка в размер на пет лизингови вноски. Писмото е било върнато на подателя с отразяване от служител на куриерската служба, че при посещение на адреса не е било намерено лице, на което да се връчи съобщението. При така установените факти, съдът е приел, че предявената претенция за заплащане на уговорената в чл. 60 от договора за лизинг неустойка за забава в размер на 31020,29 лева е неоснователна. Приел е, че клаузата за неустойка в размер на 1% на ден върху стойността на неизплатената вноска за времето на просрочието е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като се явява извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Приел е, че претендираната неустойка е уговорена в размер, при който освен реалното изпълнение, лизингодателят ще получи обезщетение за забавено изпълнение надвишаващо няколко пъти размера на задължението, което би довело до източник на неоснователно обогатяване; че начинът на определянето на неустойката позволява тя да се претендира за неопределено време, без да се предприемат действия по реалното изпълнение на договора, с което се надхвърля многократно обезщетителната и функция за забава и се излиза извън санкционната и функция, но не за да се задоволи имуществения интерес на кредитора при задоволяване на реално понесените вреди. Приел е, че уговорката за неустойка за забавено изпълнение е изначално нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3-то ЗЗД, поради което предявеният иск за сумата 31020,29 лева е изцяло неоснователен. Като неоснователна е отхвърлена и претенцията за неустойка по чл. 66 от договора в размер на 4241,90 лева, дължима при предсрочно му прекратяване, тъй като известието от на ищеца лизингодател от 23.03.2010 г. не е достигнало до ответника; договорът не е бил предсрочно прекратен, поради което уговорената неустойка в размер на пет лизингови вноски не е дължима от лизингополучателя.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос, а именно нищожна ли е клауза за неустойка по търговска сделка поради противоречие с добрите нрави, уговорена като процент от дължимата сума без краен предел за начисляването, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. В подкрепа на този довод са приложени решение № 107 от 25.06.2010 г. по т.д. № 818/2009 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 914 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 2295/2011 г. и решение № 6759 от 18.10.2012 г. по гр.д. № 8459/2012 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че в противоречие с практиката на съдилищата (решение № 201 от 14.11.2012 г. по гр.д. № 222/2012 г. на районен съд [населено място]) е разрешен и въпросът счита ли се за надлежно изпратено изявление за прекратяване на договор, което не е получено от насрещната страна, ако в договора е уговорено, че всички известия ще се считат за правилно адресирани, когато са изпратени на посочения в договора адрес и ще пораждат предвидените в тях правни последици.
Ответникът по касационната жалба П. Г. А. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се съдебни разноски за назначения по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът нищожна ли е клауза за неустойка по търговска сделка поради противоречие с добрите нрави, уговорена като процент от дължимата сума без краен предел за начисляването не е обяславящ изхода на делото. Въззивният съд е приел, че уговорената клауза за неустойка е в противоречие с добрите нрави не поради това, че е без краен предел и фиксиран срок, до който може да се начислява, а поради това, че се явява извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Това разрешение е в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСТК ВКС, съгласно което предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Съдът е изследвал доколко уговорката за неустойка обезпечава изпълнението на задължението за месечни лизингови вноски и обезщетява ли кредитора за очакваните вреди от неизпълнението; съобразил е, че при уговорения размер на неустойката за един месец, кредиторът ще получи 30 % от размера на вземането си, а за около три месеца пълния размер на същото; че освен реалното изпълнение кредиторът ще получи и сума, надвишаваща няколко пъти размера на задължението, което не е съобразено с очаквания размер на вредите, т.е. излиза се извън обезщетителната функция на неустойката, а санкцията се превръща в източник на неоснователно обогатяване. В този смисъл е и установената постоянна практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 142 от 12.03.2011 г. по т.д. № 336/2010 г. ІІ т.о. ВКС и № 181 от 26.02.2015 г. по т.д. № 4386/2013 г. ІІ т.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Не е налице и твърдяното противоречие с изводите в решение № 107 от 25.06.2010 г. по т.д. № 818/2009 г. на ІІ т.о. ВКС, формирани при различни факти, касаещи договорната неустойка – съдът е извършил преценка за валидността на клаузата за неустойка не само въз основа на уговорения процент на забава при изпълнението, но и предвид уговорката, даваща възможност на длъжника в десет дневен срок след настъпване на падежа да върне изцяло заетата сума без начисляване на неустойка, т.е. преценката е извършена с оглед размера на заетата сума, продължителността на срока за връщането и предоставената на длъжника възможност при полагане грижата на добър търговец да осигури връщане на сумата без да дължи неустойка.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса кога изявлението за разваляне на договора поражда правните си последици. Съгласно установената съдебна практика, изявлението за разваляне на договора поражда действие с достигане му до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите; писменото изявление за разваляне на договора може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга, като в последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата препоръчаното писмо трябва да е изпратено на адреса, посочен в договора и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса; че за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; че редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги – в този смисъл решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г. ІІІ г.о. и решение № 229 от 03.04.2014 г. по т.д. № 956/2012 г. ІІ т.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че съобщението на лизингодателя от 23.03.2010 г., изпратено чрез куриерска служба не е достигнало до адресата, съобразявайки, че няма данни да са изпълнени разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки, съгласно които, когато получателят не може да бъде намерен при посещение на адреса, в пощенската му кутия се оставя известие къде и в какъв срок да се яви, за да получи съобщението, а броят не известията не може да бъде по-малък от две.
С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК като касаторът ищец бъде осъден да заплати на назначения особен представител на ответника – адвокат М. Х. Б. от Софийска адвокатска колегия сумата 1241,25 лева, определена при условията на чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1121 от 29.05.2015 година по гр.д. № 1879/2014 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на адвокат М. Х. Б. от Софийска адвокатска колегия сумата 1241,25 (хиляда двеста четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: