3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 20.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7751 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1544 от 22.07.2013 година по гр.д. № 829/2013 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 6005 от 27.08.2012 г. по гр.д. № 461/2012 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от В. Н. А. от [населено място] против П., [населено място]. Присъдена е сумата 12000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на окръжна следствена служба [населено място] от 11.11.2002 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6 и т. 9 НК вр. с чл. 20, ал. 3 НК. Взета е била мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” на 23.06.2003 г. Ищецът е бил освободен от задържането с постановление от 26.06.2003 година, а с постановление на прокурор от В. окръжна прокуратура му е била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България”, като на 17.11.2005 г. е бил иззет и паспорта му. С присъда от 29.03.2007 г. по н.о.х.д. № 1715/2005 г. на окръжен съд [населено място] ищецът е бил признат за виновен по така повдигнатите му обвинения и осъден на лишаване от свобода за срок от шестнадесет години, като мярката му за неотклонение е била изменена незабавно в „задържане под стража”. Присъдата е била отменена от Варненски апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане. С присъда по н.о.х.д. № 284/2008 г. на Варненски окръжен съд ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал.1, т. 6 и т.9 НК вр. с чл. 20, ал.3 НК, а мярката му за неотклонение изменена от „задържане под стража” в „подписка”. Присъдата е влязла в сила на 28.12.2009 г. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял сериозни душевни страдания, а претърпените неудобства и ограничения на гражданските му права са рефлектирали негативно върху психиката му. Повдигнатото обвинение го е злепоставило пред обществото, отразило се е на личните му контакти, засегнати са били честта и достойнството му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 12000 лева, които са присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 180000 лева и срещу ответника Варненски окръжен съд, предявеният от ищеца иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П. чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 95 от 08.05.2011 година по гр. дело № 849/2010 година на Трето гражданско отделение; решение № 127 от 05.04.2011 година по гр. дело № 1321/2009 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 27 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 2061/2009 г. на Софийски апелативен съд. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС.
Срещу въззивното решение, в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 180000 лева е постъпила от В. Н. А.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши обективна преценка на всички доказани по безсъмнен начин обстоятелства е разрешен в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и че размерът на обезщетението е определен в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – решение № 374 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 589/2010 г. на Софийски апелативен съд; решение от 29.07.2011 г. по гр.д. № 1259/2011 г. на Софийски апелативен съд и решение № 324 от 17.11.2009 г. по гр.д. № 711/2009 г. на Пловдивски апелативен съд
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е формирал собствени фактически констатации и правни изводи за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди в съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. Определил е глобално обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД и в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. В съответствие с установената практика е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното наказателно преследване, продължило повече от седем години и съпроводено с най-тежки мерки на процесуална принуда „задържане под стража” и „забрана за напускане пределите на Република България”. Взел е предвид тежестта и характера на обвинението и пораженията, които неоправданата наказателна репресия е нанесла върху психиката на пострадалия.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на щети, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените в изложението към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
С оглед изхода на делото, съдебните разноски следва да бъдат понесени от страните, така както са направени.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1544 от 22.07.2013 година по гр.д. № 829/2013 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: