Решение №462 от 3.4.2015 по гр. дело №15/15 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462

София, 03.04.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 15 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 157 от 29.12.2014 година по гр.д. № 286/2014 година на Ямболски окръжен съд е потвърдено решение № 221 от 02.04.2014 г. по гр.д. № 1564/2013 г. на Ямболски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от Й. Л. К. от [населено място] против [фирма], [населено място] за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука. В решението е прието за установено, че на 02.09.2012 г., по време на изпълнение на трудовите му задължения при ответното дружество като „работник пакетиране” в цех „Аксесоари”, ищецът е претърпял трудова злополука – при работа на формировъчна преса е предприел действия за почистване на изделието (отстраняване на засъхнал материал, причиняващ дефекти върху произвежданите керемиди), при което е поставил лявата си ръка между формировъчните повърхнини. Не е успял да отстрани ръката си при спускане на пресата, която е притиснала лявата му ръка във формата. Травмата е наложила оперативно лечение, при което са били ампутирани дланта и пръстите, заедно с долната част на китковите кости. Получен е ампутационен чукан на ниво долна част на лява предмишница, водещ до невъзможност за извършване на захват. С решение на ТЕЛК на ищеца е била определена 74 % загуба на работоспособност, при която не може да се извършва работа, изискваща физически усилия и фини движения с двете ръце. По време на злополуката, оперативното лечение и месеци след това ищецът е търпял сериозни болки и страдания, а настъпилото трайно физическо увреждане е причинило тежки негативни изживявания, довели и изменения в психиката му. При така установените факти, в решението е прието, че дружеството ответник отговаря имуществено за претърпените от ищеца в резултат на трудова злополука неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ. Възражението на работодателя за освобождаването му от отговорност при условията на чл. 201, ал.1 КТ е прието за неоснователно, тъй като увреждането не е било причинено от работника умишлено. Отчитайки обаче обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, в т.ч. изправността на машината, проведения инструктаж за безопасна работа и механизма на настъпване на злополуката, съдът е приел, че извършените от ищеца действия следва да се характеризират като груба небрежност – неполагане на дължима грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, поради което при условията на чл. 201, ал.2 КТ е намалил дължимото обезщетение с 50%. Определеното при отчитане на обществения критерий за справедливост обезщетение в размер на 50000 лева е намалено наполовина поради съпричиняване от страна на пострадалия, а с оглед забраната по чл. 271, ал.1, изр. ІІ-ро ГПК за влошаване положението на жалбоподателя, от общо дължимото обезщетение са присъдени 20000 лева, т.е. определения размер на обезщетение от първоинстанционния съд, чието решение е потвърдено.
Касационната жалба против решението на Ямболски окръжен съд в частта му, с което искът е уважен до размер на 20000 лева е постъпила от [фирма], [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите относно предпоставките за възникване на имуществена отговорност на работодателя; относно намаляване на отговорността му поради проявена от работника груба небрежност и необходимостта да се изследва точното съотношение на приноса на пострадалия. Приложени са решение № 510 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 1923/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 14 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 3456/2009 г. на ІІ г.о. ВКС, в които е прието, че при намаляване на обезщетението за трудова злополука поради груба небрежност на работника се изследва точното съотношение на приноса на пострадалия в причиняването на вредоносния резултат; решение № 599 от 07.12.2012 г. по гр.д. № 1044/2011 г. на Търговищки районен съд и решение № 294 от 02.06.2014 г. по гр.д. № 2285/2013 г. на Горнооряховски районен съд.
Ответникът по касационната жалба Й. Л. К. не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд счита следното:
Въпросите относно предпоставките за възникване на имуществена отговорност на работодателя и намаляване на тази отговорност поради проявена от работника груба небрежност са разрешени съобразно утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 200, ал.1 КТ и чл. 201, ал. 2 КТ. В съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в решението е прието, че при установена по надлежния ред трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им. В съответствие с утвърдената съдебна практика са формирани и изводите, че съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства.
Основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е налице по въпроса относно задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса на пострадалия с оглед преценка доколко разрешението му в обжалваното въззивно решение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с решение № 510 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 1923/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 14 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 3456/2009 г. на ІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 29.12.2014 година по гр.д. № 286/2014 година на Ямболски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 200 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top