О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
София,21.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 90 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 368 от 18.10.2012 година по гр.д. № 542/2012 година на Добрички окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за сумата 15000 лева, предявен от Д. С. В. от [населено място] против [фирма], [населено място], [община]. В решението е прието за установено, че на 27.04.2010 г., по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответното дружество като машинист на подземен рудничен локомотив, ищецът е претърпял трудова злополука – при движението през галериите, електровозът е преминал през врати, на които са били закачени гумени платна, при което ищецът е паднал от возилото поради удар в рамката на вратата. При падането е получил счупване на дясна бедрена кост, многофрагментарно счупване на таза, на дясната седалищна кост и кръстовата кост. След двуседмичен престой в болнично заведение е бил напълно обездвижен в домашни условия за период от около пет месеца, а следващите два месеца се е предвижвал в инвалидна количка. Тежката комбинирана травма е довела до затруднения в движението на долните му крайници за период от около осем месеца. Претърпял е силни физически болки, съпроводени с емоционален дискомфорт от обездвижването и необходимостта да бъде напълно обгрижван от другиго. Прието е, че предвид продължителността и интензитета на страданието, за справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат присъдени 15000 лева. Възражението на работодателя за проявена от работника груба небрежност е прието за неоснователно, тъй като макар и работникът да е нарушил правилата за безопасност на труда, управлявайки локомотива прав, то предвид установената в предприятието масова практика машинистите да управляват елекровозите прави; обстоятелството, че ищецът не е бил правоспособен водач на подземен рудничен локомотив и липсата на детайлен инструктаж за експлоатация на возилото, действията на работника не съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ.
В касационната жалба против решението на Добрички окръжен съд, постъпила от [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите какви са критериите, определящи съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ; следва ли понятието да се тълкува съгласно наказателно-правното разбиране за „груба небрежност” или следва да се изхожда от гражданско-правното понятие за дължимата грижа. Приложени са решения на Върховния касационен съд и на окръжни съдилища гр.Монтана, гр.Варна и гр.Ловеч , в които съдилищата са извършили преценка за наличието на „груба небрежност” съобразно различни критерии. Поддържа се, че основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК дава и въпросът налице ли е небрежност, по голяма от обикновената при нарушение на изискванията за безопасност на управление на превозното средство, изразяващи се в управлението му в право положение и при изнасяне тялото на водача извън габаритите на превозното средство. Изложени са доводи за определяне размера на обезщетението в нарушение на Постановление на Пленума на ВС № 4 от 25.05.1961 г.; Постановление на Пленума на ВС № 17 от 18.11.1963 г. и Постановление на Пленума на ВС № 4 от 23.12.1968 г. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата е разрешен и въпросът какви са критериите за определяне процента на съпричиняване при доказателства за груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ от страна на пострадалия и към кой момент следва да се изчисли размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от работодателя на основание чл. 200, ал.1 КТ, който въпрос е от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Д. С. В. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Добрички окръжен съд.
Въпросът относно критериите, определящи съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ и следва ли понятието да се тълкува съгласно наказателно-правното разбиране за „груба небрежност” или следва да се изхожда от гражданско-правното понятие за дължимата грижа е разрешен в практиката на Върховния касационен съд, съгласно която небрежността в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа, а работникът действа при груба небрежност когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Формата на вината има значение в гражданското право в случаите, в които гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл и в тези случаи умисълът в наказателното и гражданското право съвпадат напълно, като в гражданското право формите на умисъла са без значение – решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 Г. ІV Г.О. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с така установената практика, за да изключи приложението на чл. 201, ал.1 КТ, въззивният съд е формирал извод, че увреждането е настъпило без от страна на ищеца да е проявен умисъл, а възражението за проявена груба небрежност от страна на работника е приел за неоснователно след преценка доколко поведението му е било в разрез с обичайно установените правила (доколко е било съобразено с обичайния начин за управление на електровозите и дадените инструкции по експлоатацията им), предвид което употребените наказателноправни понятия нямат отношение към формираният краен извод за неоснователност на довода за приложение на чл. 201, ал.2 КТ.
Въпросът налице ли е небрежност, по голяма от обикновената при нарушение на изискванията за безопасност на управление на превозното средство, изразяващи се в управлението му в право положение и при изнасяне тялото на водача извън габаритите на превозното средство, свързан с преценката на конкретните факти по делото, не съставлява материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата или явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Налице ли е груба небрежност от страна на работника се определя съобразно обстоятелствата по конкретното дело след преценка на всички обстоятелства. Съобразявайки установената практика по приложението на чл. 201, ал.2 КТ, въззивният съд е извършил преценка доколко от работника е положена дължима грижа с оглед доказателствата, че управлението на електровозите от машинистите в право положение е била масова практика в предприятието, т.е. че положената дължима грижа е била в рамките на обичайната при същите обстоятелства.
Неоснователен е и доводът за определяне размера на обезщетението в нарушение на Постановление на Пленума на ВС № 4 от 25.05.1961 г.; Постановление на Пленума на ВС № 17 от 18.11.1963 г. и Постановление на Пленума на ВС № 4 от 23.12.1968 г. В съответствие с Постановление на Пленума на ВС № 17 от 18.11.1963 г., съдът е прел, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява само когато и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване и е определил размера на обезщетението съобразно постановките на Постановление на Пленума на ВС № 4 от 23.12.1968 г., изследвайки всички обстоятелства, в т.ч. характера на увреждането, преживяните интензивни болки, периода на влошаване на здравето на пострадалия и изживяните морални страдания.
Въпросът какви са критериите за определяне процента на съпричиняване при доказателства за груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ от страна на пострадалия не е обуславящ изхода на делото предвид възприетите в решението изводи, че работникът не е допринесъл с поведението си за причиняване на вредите, проявявайки груба небрежност при изпълнение на работата.
Не е от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът към кой момент следва да се изчисли размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от работодателя на основание чл. 200, ал.1 КТ. По така повдигнатият въпрос е налице установена съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, съгласно която увреденият има право на пълно обезщетяване, поради което поначало меродавният момент за определяне на размера на обезщетението е към постановяване на съдебният акт, но обезщетението може да бъде определено и към момента на настъпване на увреждането, в който случай се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва – решение № 441 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 682/2009 г. ІV г.о.; решение № 510 от 31.11.2010 г. по гр.д. № 1923/2009 г. ІV г.о. и решение № 676 от 18.01.2011 г. по гр.д. № 1707/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 700 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат М. Г. от Добричка адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 от 18.10.2012 година по гр.д. № 542/2012 година на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община] да заплати на Д. С. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: