4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София , 07.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 57 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 250, ал.1 ГПК вр. с чл. 288 ГПК.
С молба вх. № 1302 от 25.02.2015 година, подадена от С. Г. Д. от [населено място] е направено искане за допълване на определение № 273 от 20.02.2015 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 57 по описа за 2015 година чрез произнасяне по касационна жалба вх. № 6224 от 04.11.2014 г. против въззивно решение № 147 от 07.10.2014 година на Варненски апелативен съд по гр.д. № 323/2014 г.
Ответникът по молбата за допълване на определението .. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за допълване на определение № 273 от 20.02.2015 година е допустима, подадена в срок и редовна.
Разгледана по същество, молбата за допълване на определението е основателна.
С определение № 273 от 20.02.2015 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение се е произнесъл по въведените с жалба вх. № 5944/2014 г., подадена от П… доводи за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 07.10.2014 година на Варненски апелативен съд по гр.д. № 323/2014 г. в частта му, с която предявеният от С. Г. Д. против П.. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 14000 лева. Съдът не се е произнесъл по основанията за допускане на касационно обжалване на решението, въведени в касационна жалба вх. № 6224 от 04.11.2014 г., подадена от С. Г. Д. от [населено място] срещу решението в частта му, с която искът е отхвърлен до предявения му размер от 80000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, изразяващи се в накърняване на доброто му име и достойнство и стрес в периода от 06.03.1996г. до 30.01.2013 г.; за 15000 лева, съставляващи вреди от ограничаване на свободата му на придвижване в периода от 10.09.1997 г. до 18.11.2010 г. и за 5000 лева, съставляващи обезщетение за влошаване на здравословното му състояние/, поради което определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 250 ГПК.
За да отхвърли претенциите за неимуществени вреди до пълния им предявен размер, съдът е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 14000 лева съответства на претърпените от ищеца вреди от незаконно повдигнатото обвинение; че в този размер обезщетението съответства по справедливост за обезвъзмездяване на изживения от ищеца стрес и морални страдания от накърняване на честта му и доброто му име. Приел е, че не е доказана причинна връзка между повдигнатото обвинение и влошаването на здравословното състояние на ищеца, поради което искът за вреди в тази му част е неоснователен; че мерките, ограничаващи свободата на придвижване на ищеца в периода от 10.09.1997 г. до 18.11.2010 г. /забрана за издаване на задграничен паспорт/ са предприети от органите на МВР, действащ като административен орган в условията на оперативна самостоятелност, поради което неоснователен е и искът за вреди, предявен срещу П….
В касационната жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част, постъпила от С. Г. Д. се поддържа, че касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът относно спазването на принципа за справедливост е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изложени са доводи, че в нарушение на т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., при определяне на обезщетението съдът не е съобразил всички обстоятелства, от значение за размера му и в частност продължителния период на незаконно наказателно преследване, характера на незаконно поддържаното обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици; че в нарушение на т.11 и т.13 ТР № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС, съдът не е определил обезщетението глобално, приемайки, че е сезиран с една обща претенция от 100000 лева, включваща всички претърпени неимуществени вреди, в т.ч. и от незаконно задържане под стража, ограничаване на свободата на придвижване и влошаване на здравето. Поддържа се, че въпросът за справедливия размер на обезщетението е разрешен в противоречие с решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. ВКС; решение № 150 от 26.06.2013 г. по гр.д. № 1367/2012 г. ВКС и решение № 258 от 22.06.2011 г. по гр.д. № 1565/2010 г. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че така въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са неоснователни:
Въпросът относно справедливото обезвъзмездяване на претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, вкл. при съобразяване на постановките на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС – по справедливост, след преценка на всички конкретни обстоятелства, с оглед особеностите на конкретния случай и при доказана причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерката на процесуална принуда, както и доказателствата относно начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот. Въззивният съд е съобразил и установената практика в решенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. разрешенията в приложените от касатора съдебни актове. В съответствие с разрешението на въпроса относно връзката между размера на обезщетението и продължителността на незаконното наказателно преследване / решение № 150 от 26.06.2013 г. по гр.д. № 1367/2012 г., $$$ г.о. ВКС/ съдът е приел, че периодът на разследването е надвишил значително разумния срок, без това обаче да е причина за увеличаване размера на обезщетението „в геометрична прогресия, без да се отчита прякото значение, което е имала продължителността за конкретно претендираните вреди”.
Съдът е съобразил и доколко проведеното наказателно преследване /неколкократно спирано, без да се извършват следствени действия с участие на ищеца/ се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти. В тази връзка, не е налице и твърдяното противоречие с изводите, формирани в решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. , ІV г.о. ВКС, касаещо размера на обезщетенията по отношение на упражняващите определени професии /полицаи, военни, магистрати/, към които изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице. Въззивното решение е в съответствие и с приложеното решение № 258 от 22.06.2011 г. по гр.д. № 1565/2010 г., ІІІ г.о. ВКС, съгласно което П.. носи отговорност за причинените на пострадалия от незаконно обвинение вреди, които са в причинна връзка и подлежат на обезщетяване по реда на чл.2, ал.2, т.2 ЗОДОВ – въззивният съд е отхвърлил претенциите за неимуществени вреди, по отношение на които не е установена причинна връзка с незаконно проведеното наказателно преследване.
Въпросът следвало ли е съдът да определи обезщетението глобално, приемайки, че е сезиран с една обща претенция от 100000 лева, включваща всички претърпени неимуществени вреди, не е обуславящ изхода на делото. В решението си съдът се е произнесъл по целия според предмет на делото – претенция за неимуществени вреди в общ размер от 100000 лева; присъдил е обезщетение по справедливост за доказаните претърпени от ищеца вреди /стрес, притеснения и морални страдания от накърняване на честта му и доброто му име/ и е отхвърлил изцяло като недоказани претенциите за други вреди /влошаване на здравето и ограничаване на правото на свободно придвижване/, поради което размера на претендираното конкретно за тези вреди обезщетение е без значение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 273 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 57/2015 г. ІV г.о. ВКС, както следва:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 07.10.2014 година по гр.д. № 323/2014 година на Варненски апелативен съд и в частта му, с която предявеният от С. Г. Д. от [населено място] против П.. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен до предявения му размер от 80000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, изразяващи се в накърняване на доброто му име и достойнство и стрес в периода от 06.03.1996г. до 30.01.2013 г.; за 15000 лева, съставляващи вреди от ограничаване на свободата му на придвижване в периода от 10.09.1997 г. до 18.11.2010 г. и за 5000 лева, съставляващи обезщетение за влошаване на здравословното му състояние.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: