О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1453
София, 18.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4055 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 660 от 14.04.2015 година по гр.д. № 524/2015 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 4915 от 02.12.2014 г. по гр.д. № 18446/2013 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от А. А. К. от [населено място] против О. д. к., [населено място] за сумата 51394, 31 лева, съставляващи обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 10.08.2003 г. до 15.11.2013 г. и за сумата 19045,98 лева, съставляващи обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва. В решението е прието за установено, че ищецът е започнал работа при ответника през 1997 г. като учител по математика; на 01.09.1999 г. бил преназначен на длъжност „помощник директор” за срок от три години с уговорка, че след изтичане на срока се възобновява основното му трудово правоотношение като учител, а от 10.09.1999 г. е бил назначен на длъжността „директор”. С допълнително споразумение от 30.07.2001 г. отново е бил преназначен на длъжност „помощник директор” за срок от три години, отново с уговорка, че след изтичане на срока се възобновява му трудово правоотношение като учител. Споразумението не е било изпълнено – ищецът е продължил да изпълнява длъжността „директор”, от която е бил уволняван през 2003 г., 2004 г. и през 2009 г., като всяко от уволненията е било отменяно по съдебен ред и ищецът възстановяван на заеманата длъжност „директор” – длъжност, която ищецът е заемал и в хода на производството по делото до 15.12.2014 г., когато е бил уволнен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за недопускане на работа за длъжността „учител по математика” за периода от 10.08.2003 г. до 15.11.2013 г. е неоснователен, тъй като след 1999 година между страните не е съществувало трудово правоотношение за тази длъжност. Ищецът е заемал длъжността „директор”, без да е съществувало успоредно трудово правоотношение за длъжността „учител”, която реално не е изпълнявал, в т.ч. и при условията на вътрешно съвместителство по чл. 259 КТ. Уговореното условие, че след изтичане на срока на договора като „помощник директор” се възобновява основното му трудово правоотношение като учител не се е сбъднало, тъй като ищецът е бил преназначен на длъжността „директор”, която е изпълнявал и в хода на съдебния процес. Независимо от това, съдът е приел, че претенцията за обезщетение на основание чл. 213, ал. 2 КТ е неоснователна и като погасена по давност за времето от 10.02.2003 г. до 18.11.2010 г., предвид датата на предявяване на иска – 18.11.2013 г. и тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 2, т. 2 вр. с ал.1, т. 3 КТ. С оглед обусловеният му характер, съдът е отхвърлил като неоснователен и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В касацонната жалба против решението на Пловдивски окръжен съд, постъпила от А. А. К. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като ответникът е бил ненадлежно представляван във въззивната инстанция (след уволнението му на 15.12.2014 г. е отпаднала нуждата от особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК); че отхвърляйки иска като неоснователен, съдът се е произнесъл недопустимо по въпроса за давността, тъй като по давност се погасяват само основателни претенции, както и че недопустимо е и произнасянето му относно обжалваемостта на съдебния акт. Изложени са доводи, че в противоречие с практиката на съдилищата са разрешени въпросите недопустим или неоснователен е погасеният по давност иск и кой е началният момент на погасителната тригодишна давност по чл. 358, ал.1, т. 3 КТ по отношение на иска по чл. 213 КТ. Приложени са актове на районни и окръжни съдилища, в които съдът се е произнесъл по приложението на чл. 358 КТ и чл. 213 КТ. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 765 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 228/2010 г. ІІІ г.о./ е разрешен и въпросът прекратяват ли се съществуващите трудови правоотношения при сключване на трудов договор за длъжността „директор” между служителя и горестоящия на работодателя орган, когато в предходни споразумения е договорено запазването им след изтичане на срока за изпълнение на длъжността „директор”. В изложението към касационната жалба са изложени и доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса: сключването на трудов договор за изпълнение на нови, различни трудови функции замества ли напълно съществуващото трудово правоотношение, когато страните изрично са договорили запазването му след изтичане на срока за изпълнение на новата длъжност.
Ответникът по касационната жалба О. д. к., [населено място] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:к.
Доводите за недопустимост на въззивното решение са неоснователни. Съдебният акт е постановен при наличие на всички процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск; ищецът е бил надлежно представляван в процеса; не може да се позовава на процесуални нарушения във връзка с представителството на насрещната страна, тъй като с това правото му на участие по делото не е засегнато, а въпросите относно обжалваемостта на въззивното решение и основанията за отхвърляне на претенцията му нямат отношение към допустимостта на акта.
Не е налице и твърдяното противоречие със съдебната практика по въпросите недопустим или неоснователен е погасеният по давност иск и кой е началният момент на погасителната тригодишна давност по чл. 358, ал.1, т. 3 КТ по отношение на иска по чл. 213 КТ. Извън обстоятелството, че повдигнатите въпроси не са обуславящи изхода на делото, тъй като решаващите мотиви за неоснователност на иска по чл. 213, ал.2 КТ са формирани въз основа на доказателствата, че между страните не е съществувало трудово правоотношение за длъжността, за която ищецът твърди, че не е допускан на работа, то и разрешаването им не е в противоречие със съдебната практика. Съгласно установената задължителна съдебна практика, съобразена при постановяване на съдебният акт, израз на която е и приложеното от касатора решение по гр.д. № 11298/2012 г. на Софийски градски съд, вземането за обезщетение по чл. 213 КТ се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок (чл. 358, ал.1, т.3 КТ), който тече от момента на изискуемост на вземането – всеки ден, следващ деня, в който работникът не е допуснат на работа (чл. 358, ал.2, т.2 КТ), а искът за погасено по давност вземане (за разлика от неупражненото в срок право на иск) е неоснователен.
В съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. с приложеното решение № 765 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 228/2010 г. ІІІ г.о., е разрешен и въпросът прекратяват ли се съществуващите трудови правоотношения при сключване на трудов договор за длъжност с нови, различни трудови функции. С постигането на съгласие за преминаване на нова длъжност, различна по естеството си от заеманата, трудовото правоотношение за предходната длъжност се прекратява. Независимо от това обаче, повдигнатият въпрос няма отношение към изхода на делото, предвид формираните от въззивния съд изводи, че по време на целият исков период ищецът е изпълнявал длъжност, различна от тази по първоначалния трудов договор – обстоятелство, което е безспорно между страните по делото; че уговореното условие за връщане към длъжността „учител” след изтичане на срока по допълнителното споразумение за длъжността „помощник директор” не се е сбъднало – ищецът е бил преназначен на длъжност „директор”, с което всички предходни уговорки са отпаднали; че между страните не е съществувало трудово правоотношение за длъжността „учител”, поради което искът за недопускането му на работа за тази длъжност е неоснователен. С оглед изложеното, не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса сключването на трудов договор за изпълнение на нови, различни трудови функции замества ли напълно съществуващото трудово правоотношение, когато страните са договорили запазването му след изтичане на срока за изпълнение на новата длъжност.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да се остави без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 660 от 14.04.2015 година по гр.д. № 524/2015 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: