2
о п р е д е л е н и е
№ 737
София , 13.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 5749 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК.
С определение № 478 от 19.12.2013 година на Бургаски апелативен съд по ч. гр.д. № 363/2013 година е потвърдено определение от 02.02.2012 година, постановено по т.д. № 260/2011 на Видински окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на иска, предявен срещу [фирма] чрез замяна на ищеца [фирма] с физическото лице М. Д. Д. по отношение на 30% от предявената искова претенция в съответното и цифрово изражение. Въз основа на данните по делото, сочещи, че ищецът [фирма] е прехвърлил в хода на процеса част от спорното вземане на лицето М. Д. и е направил отказ от иска по отношение на прехвърлената част, то изменението на страните (встъпването на придобилия правото като ищец по делото) може да бъде извършено само със съгласието на ответника (чл. 117, ал.1 ГПК); че при липса на изрично съгласие на ответника изменение не може да бъде допуснато; че при прехвърляне на част от спорното право делото следва своя ход при първоначалните страни (чл. 121 ГПК отм.), а хипотезата на чл. 117, ал.2 ГПК (отм.) е приложима само при замяна на ответника с трето лице.
Частна жалба срещу определението на Бургаски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма] и М. Д. Д.. Поддържа се, че с обжалвания съдът акт, въззивния съд се е произнесъл в нарушение на чл. 117, ал. 2 ГПК (отм.), съгласно който текст, когато ищецът се отказва от иска, съгласието на ответника не е необходимо. Повдигнати са въпроси по приложението на чл. 117, ал.1 и ал.2 ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима. Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Извън обстоятелството, че изложението за допускане на касационно обжалване не отговаря на изискванията на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК – не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, то дори и при тълкуване изявленията на жалбоподателя, повдигнатите въпроси по приложението на чл. 117, ал.1 ГПК (отм.) са разрешени съобразно установената практика на Върховния касационен съд.
В съответствие с установената практика, в обжалваното въззивно определение е прието, че когато спорното право е прехвърлено в хода на процеса, делото следва своя ход между първоначалните страни (чл. 121, ал.1 ГПК отм.); че ищецът, прехвърлил в хода на процеса част от спорното вземане, може да бъде заменен от приобретателя само при условията на чл. 117, ал.1 ГПК (отм.), т.е. с изричното съгласие и на ответника по иска.
Независимо от изложеното, в конкретния случай, встъпването на приобретателя на част от спорното право е недопустимо и в друго процесуално качество. След извършен отказ от иска от страна на първоначалния ищец, приобретателят на спорното право няма правен интерес да встъпи в процеса и като трето лице помагач на страната на ответника, тъй като прехвърлената част от вземането не е предмет на делото.
Въпросите по приложението на чл. 117, ал.2 ГПК (отм.) са неотносими към изхода на делото, тъй като текстът е приложим само в хипотеза на замяна на ответника по иска.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 478 от 19.12.2013 година на Бургаски апелативен съд по ч. гр.д. № 363/2013 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: