О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
София, 09.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3230 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 21 от 17.02.2015 г. по гр.д. № 1476/2014 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 410 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 461/2014 г. на Хасковски окръжен съд в частта му, с която предявеният от О. П. С. от [населено място] против П., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (ред. ДВ, бр. 17/2009 г.) за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение е уважен в размер на 5000 лева и е отхвърлен за разликата до предявения размер от 30000 лева. В частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по иска за имуществени вреди, решението е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Хасковски окръжен съд. В решението е прието за установено, че на 03.08.2013 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за извършено на престъпление по чл. 143, ал.1 НК за това, че за времето от 14.06.2013 до 03.08.2013 г. е принудил другиго да извърши нещо противно на волята му, като е употребил за това заплаха. На 03.08.2013 г. ищецът е бил задържан за 24 часа от органите на полицията на основание чл. 63, ал.1, т.1 ЗМВР, като с влязло в сила решение от 29.11.2013 г. по адм.д. № 286/2013 г. на Хасковски административен съд, жалбата срещу заповедта за задържането му е била оставена без уважение. С влязло в сила на 26.04.2014 г. постановление на Димитровградска районна прокуратура, наказателното производство е било прекратено поради недоказаност. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял стрес, притеснение и унижение, отразили се негативно върху емоционалното му и психическо състояние. Накърнени били честта му и доброто му име сред колегите му и в обществото. За обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определено по справедливост обезщетение в размер на 5000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ, като за разликата до предявения размер от 30000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 30000 лева е постъпила от О. П. С.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчетат липсата на виновно поведение от страна на пострадалия, както и обстоятелството, че повдигнатото незаконно обвинение е рефлектирало върху авторитета му на служител от системата на полицията, а отзвука от разследването е повлиял негативно на дългогодишно изграждания професионален авторитет.
В частта му, с която искът е уважен до размер на пет хиляди лева, въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е обжалвано от П.. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 539 от 09.08.2010 година по гр. дело № 1747/2009 година на ІІІ г.о.; решение № 37 от 11.02.2009 година по гр. дело № 5367/2007 година на І г.о.; решение № 322 от 27.03.2008 г. по гр.д. № 1726/2009 г. на І г.о.; решение № 29 от 05.03.2012 г. по гр.д. № 170/2011 г. на ІІІ г.о.; решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ІІІ г.о. и решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр.д. № 1065/2011 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и в частност времетраенето на досъдебното производство, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, установена с т.д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното наказателно преследване, продължило осем месеца; тежестта и характера на обвинението, както и претърпените от ищеца сериозни морални страдания.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчете липсата на виновно поведение от страна на пострадалия – въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е оставено без уважение, поради което въпросът не е обуславящ изхода на делото.
Въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчете дали повдигнатото незаконно обвинение е рефлектирало върху служебния авторитет на пострадалото лице не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, при определяне размера на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ, съдът съобразява и как се е отразило незаконното обвинение върху личния, обществен и професионален живот на пострадалия, на авторитета и името му на професионалист; съобразява и упражняваната от пострадалия професия с оглед повишените изисквания на общественото за висок морал и съблюдаване на закона към определени професии (в т.ч. и към служителите в системата на МВР) и засиления поради това негативизъм към лицата, упражняващи подобни професии при незокнно обвинение в извършване на престъпление (решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. ІV г.о. ВКС). Съдът е определил обезщетение в размер на 5000 лева, съобразявайки именно данните за професионалното минало на ищеца и дългогодишната му работа като полицай с относително краткия срок на проведеното разследване, приключило с прекратяване в досъдебна фаза.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 17.02.2015 г. по гр.д. № 1476/2014 година на Пловдивски апелативен съд.
Да се върне делото на Хасковски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ по иска за имуществени вреди от незаконно обвинение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: