5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 13.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5673 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4020 от 04.06.2014 година по гр.д. № 10132/2013 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 25.02.2013 г. по гр.д. № 37520/2010 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявени от В. Ж. И. от [населено място] против Л. В. И. и А. Ж. И., двете от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 24, ал. 4 СК за прогласяване недействителност на договор за заем за послужване от 01.09.2008 г. и искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите нрави; поради невъзможен предмет и поради липса на съгласие. В решението е прието за установено, че през 1983 г. ответницата Л. В. И. и съпругът и ищецът Ж. Г. И., починал в хода на процеса на 26.03.2011 г. и заместен от правопремника си по закон В. Ж. И., са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. През 1992 година съпрузите са прехвърлили собствеността над имота на дъщерите си В. Ж. И. – ищцата по делото и А. Ж. И., втората ответница по делото, при запазено пожизнено право на ползване. С договор от 01.09.2008 г. (с достоверна дата от месец април 2010 г.), ответницата Л. В. И. е предоставила на дъщеря си А. И. правото да ползва временно и безвъзмездно една от стаите в апартамент (при точно определена по квадратура и граници), както и общите помещения трапезария, кухня, баня и коридор. При така установените факти е прието, че искът с правно основание чл. 24, ал.4 СК (чл. 22, ал. 3 СК отм.) е неоснователен, тъй като договорът за заем за послужване не съставлява действие на разпореждане с общо имущество – неучаствалият в договора съпруг остава титуляр на правото на ползване. Прието е, че договорът за заем за послужване не е с невъзможен предмет – предоставено е ползването на реално обособена стая от апартамент, за което законът не предвижда забрана; че предоставянето на заем за послужване съставлява действие на управление на общата вещ, което може да бъде извършвано от всеки от съпрузите самостоятелно (чл. 24, ал.2 СК), поради което не е налице и твърденият порок на сделката липса на съгласие; че договорът не противоречи на императивна разпоредба, регламентираща имуществените отношения между съпрузите, нито заобикаля такава, поради което неоснователни са и исковете за прогласяване нищожността му на основание чл. 26, ал.1, пр. І-во и ІІ-ро ЗЗД; че предоставянето за временно ползване от заемодателката на стая от жилището не нарушава правила на добросъвестността и справедливостта, нито злепоставя интересите на родителите, притежатели на вещното право на ползване на целия апартамент, състоящ се от още три стаи, вестибюл и кухня, поради което като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 26, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради сключването му в нарушение на добрите нрави.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от В. Ж. И. от [населено място]. Поддържа се, че въпросите: приложими ли са правилата на съсобствеността при разногласие между съпрузите по отношение управлението на общ имот и може ли договорът без достоверна дата да бъде противопоставен на трето лице са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 99 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 533/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 1132 от 14.06.1982 г. по гр.д. № 587/82 ВС; решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 352/2011 г. І г.о. ВКС и решение № 315 от 09.01.2011 г. по гр.д. № 1216/2010 г. І г.о. ВС). Изложени са доводи за разрешаване в противоречие с практиката на съдилищата на въпросите: кога сключването на договор за заем за послужване е действие на разпореждане (решение № 105 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1159/1999 г. ВКС, ІV г.о.; ТР № 91 от 01.10.1974 г.по гр.д. № 63/1974 г. ОСГК ВС и решение 396 от 02.10.2013 г. по гр.д. № 1006/2013 г. на Софийски окръжен съд), който въпрос е и от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото; в нарушение на закона ли е сключен договор, който засяга правото на живот и неприкосновеност на жилището (решение № 955 от 17.04.1967 г. по гр.д. № 450/1967 г. ІІ г.о. ВС; решение № 3716 от 27.12.1979 г. по гр.д. № 3076/1979 г. ІІ г.о. ВС; решение № 128 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 1034/2013 г. на Старозагорски окръжен съд); имат ли обвързваща сила мотивите по брачния иск в частта за противобрачното поведение на един от съпрузите по иск за недействителност на сключена от виновния съпруг сделка поради нарушение на добрите нрави (решение № 27 от 09.01.1967 г. по гр.д. № 2765/1966 г. ВС) – въпрос явяващ се и от значение за точното приложение на закона, тъй като относно силата на пресъдено нещо на установените брачни нарушения с решението по брачния иск няма съдебна практика. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: съставлява ли противоречие с добрите нрави сключването на договор за заем за послужване от единия съпруг при изрично предварително противопоставяне на това от другия съпруг; съставлява ли това действие нарушение на принципите на СК за равенство между съпрузите и вземане на решенията им при разбирателство и принципа по чл. 31, ал.1 ЗС относно правата на съсобственика; може ли един от съпрузите, без съгласие и при противопоставяне на другия съпруг да предостави безвъзмездно ползване на част от общото имущество; нищожен ли е договор, с който един от съпрузите предоставя ползване на общи помещения от семейното жилище на трето лице, с което другият съпруг има нетърпими отношения; валиден ли е договор, който е съставен за нуждите на процеса и като такъв е антидатиран, както и че въззивното решение е постановено в противоречие с влязлото в сила решение по брачния иск между ответницата Л. И. и наследодателя на ищцата, постановено по гр.д № 11593/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответниците по касационната жалба Л. В. И. и А. Ж. считат, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въпросът приложими ли са правилата на съсобствеността при разногласие между съпрузите по отношение управлението на общ имот не е обуславящ изхода на делото. Предмет на делото са искове за недействителност на договор за заем за послужване на основания, които нямат отношение към нормите, уреждащи начина за ползване на съсобствени вещи по иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС. Ищецът не е предявил иск за определяне по съдебен ред на начина на ползване на съсобствената вещ по време на фактическата раздяла със съпругата му (въпросът, по който съдът се е произнесъл в приложеното решение № 99 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 533/2009 г. ІІІ г.о. ВКС), нито иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за прекратяване на действия, които пречат да упражнява пълноценно правото на ползване върху имота (решение № 1132 от 14.06.1982 г. по гр.д. № 587/82 ВС РБ), поради което повдигнатият въпрос е неотносим към спорното правоотношение. Без отношение към изхода на делото е и въпросът може ли договорът без достоверна дата да бъде противопоставен на трето лице, по който е приложената съдебна практика, обективирана в решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 352/2011 г. І г.о. ВКС и решение № 315 от 09.01.2011 г. по гр.д. № 1216/2010 г. І г.о. ВС – по делото е безспорно, че процесният договор от 01.09.2008 г. е представен по друго дело между същите страни през месец април 2010 г., от когато в обжалваното решение, в съответствие с чл. 181 ГПК е приета достоверна дата на съставянето му. В тази връзка не следва да бъде обсъждан и въпросът валиден ли е договор, който е съставен за нуждите на процеса и като такъв е антидатиран.
Не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и въпросът кога сключването на договор за заем за послужване е действие на разпореждане. Въпросът е разрешен по несъмнен начин в установената съдебна практика, израз на която са и сочените от касатора решение № 105 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1159/1999 г. ВКС, ІV г.о. и ТР № 91 от 01.10.1974 г.по гр.д. № 63/1974 г. ОСГК ВС), съгласно която предоставянето на права по заем за послужване не излиза извън пределите на обикновено управление на имота, т.е. не съставлява действие на разпореждане с вещното право на ползване.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът имат ли обвързваща сила мотивите по брачния иск в частта за противобрачното поведение на един от съпрузите по иск за недействителност на сключена от виновния съпруг сделка поради нарушение на добрите нрави. Сила на пресъдено нещо се формира единствено по предмета на делото и с оглед различния предмет на иска за прекратяване на брака и иска за недействителност на сделка, несъмнено е, че съдът по иска за недействителност не е обвързан от сила на пресъдено нещо на решението по брачното дело. Приложеното решение № 27 от 09.01.1967 г. по гр.д. № 2765/1966 г. ВС, касаещо въпроса за обвързаността на съда от брачното решение при повторно предявен брачен иск между същите страни е неотносимо към предмета на въззивното решение, а повдигнатият въпрос, разрешен в установената съдебна практика, не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Не е налице и противоречие между изводите на въззивния съд по спорния предмет на делото и тези в приложеното решение № 995 от 17.04.1967 г. по гр.д. № 450/1967 г. ІІ г.о. ВС, касаещо въпроса кои действия на съпрузите съставляват противобрачно поведение.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът съставлява ли противоречие с добрите нрави сключването на договор за заем за послужване от единия съпруг при изрично предварително противопоставяне на това от другия съпруг – извън обстоятелството, че на този порок може да се позовава насрещната по договора страна, то съгласно установената съдебна практика накърняване на добрите нрави е налице, когато една от страните по договора се възползва от договорната свобода, за да възложи на другата несъразмерни тежести, възползвайки се от по-неблагоприятното и положение или се ограничава прекомерно личната и свобода или се уговарят имуществени облаги за действия, които са въпрос на личен свободен избор, т.е. действия несъвместими с уговореното между майка и дъщеря по процесния договор право на временно ползване на стая от жилище.
Въпросът съставлява ли нарушение на принципите на СК за равенство между съпрузите и вземане на решенията им при разбирателство и принципа по чл. 31, ал.1 ЗС относно правата на съсобственика, предоставянето на ползване на общо имущество от един от съпрузите без съгласие и при противопоставяне на други съпруг, касаещ личните отношения между съпрузите, предмет на бракоразводното им дело е неотносим към формираните във въззивното решение изводи по приложението на чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
В установената съдебна по приложението на чл. 24, ал. 2 СК е намерил разрешение и въпросът относно характера на договора, с който един от съпрузите предоставя ползване на общи помещения от семейното жилище на трето лице. Както вече бе посочено, предмета на делото е валидността на договор за заем за послужване, т.е. действие на управление на общо имущество, който няма отношение към спор между съсобствениците за ползване на общата вещ или иск за смущаване на упражняването на вещното право на ползване,
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4020 от 04.06.2014 година по гр.д. № 10132/2013 година на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: