О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
София, 14.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 53 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение І – 78 от 11.10.2010 година по гр.д. № 997/2010 година на Бургаски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от П. С. К. от [населено място] против „Б. Т. подвижен състав (Л.) Е., Л. депо П., за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 96 от 11.11.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3120,42 лева. В решението е прието, че трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя след реално съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност „раздавач инструменти и материали”; за извършване на уволнението работодателят е получил предварително съгласие от Инспекцията по труда (ищцата е страдала от заболяване по списъка на чл.1, ал.1 от Наредба № 5/1987 г. М.); получено е било и предварително съгласие от синдикалното ръководство на НЖС „Подкрепа”, в която организация ищцата е членувала към момента на уволнението. Прието е, че уволнението е извършено законно – при наличие на предпоставките за приложение на чл. 328, ал. 1, т.2 КТ; че за работодателя не е възникнало задължение за провеждане на подбор по чл. 329 КТ, тъй като съкратената щатна бройка е единствена; че доводите за нарушена предварителна закрила са неоснователни, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на служителката не е било разрешено ползване на отпуск, а изискванията за предварително съгласие на синдикатите и разрешение на инспекцията по труда са били изпълнени.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от П. С. К.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като процесуалните обуславящи изхода на делото въпроси следва ли съдът да обоснове фактическите си констатации при съблюдаване на общите правила на логиката, научното-теоретичното и емпирично познание и следва ли въззивният съд да изведе самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, решението е постановено в противоречие с т.12 от ТК № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК ВКС и с т. 19 от ТК № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК ВКС. Поддържа, че въззивният съд е формирал необосновани изводи за спазване изискванията на предварителната закрила, въпреки, че работодателят не е посочил на кое от основание по чл. 333, ал.1 КТ е направено искането до районната инспекция по труда; формирал е необосновани изводи за липса на нарушение по чл. 333, ал.4 КТ, въпреки, че съгласието за уволнение е дадено от председателя на синдикалната организация, но не и от синдикалния орган; необосновани са и изводите за реално съкращаване на щата, без това да следва от събраните по делото доказателства, както и изводите относно довода за нарушение на чл. 329, ал.1 КТ. Въведен е и довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ предвид значението на разрешените в обжалвания акт процесуални въпроси за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Б. Т. подвижен състав (Л.) Е., Л. депо П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд е неоснователно.
В съответствие с постановките на ТК № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК ВКС и ТК № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК ВКС и при съобразяване на правилата за ограничения въззив по Глава ХХ ГПК, въззивният съд е изложил доводи по правилността на първоинстанционното решение в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания и след констатация за неправилността му е обосновал фактическите си констатации, извеждайки самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Съдът е изложил мотиви въз основа на кои доказателства е формирал изводите си за фактите по делото: изводът за спазване на изискванията за предварителна закрила е формиран въз основа на представено по делото писмо от 13.08.2009 г. на инспекция по труда [населено място], с което е дадено съгласие за уволнението въз основа на представени от работодателя експертни решения от 2007 г. и 2009 г. за здравословното състояние на служителката, т.е. след уточнение на основанието за предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ; изводът за спазване на предварителната синдикална закрила по чл. 333, ал.4 КТ е формиран въз основа на приложено по делото писмо за съгласие на синдикалния орган, изходящо от представляващия синдикалната организация председател; въз основа на представени по делото щатни разписания и длъжностни характеристики съдът е формирал и изводите си за реално съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността, трудовите функции за която са били разпределени между други длъжности, поради което работодателят не е имал задължение за подбор по чл. 329 КТ.
Доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ не следва да бъде разглеждан, предвид липсата на изведен въпрос, разглеждането на който би имало значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение І – 78 от 11.10.2010 година по гр.д. № 997/2010 година на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: