3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
С., 06.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1147 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
С решение № 177 от 13.04.2011 година по гр.д. № 171/2011 година на Врачански окръжен съд е потвърдено решение № 329 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 623/2010 г. на Мездренски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от М. П. А. от [населено място] против Социално-педагогически интернат „Св. К. О.” [населено място], [община]; отхвърлени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ и чл. 220, ал.1 КТ и са присъдени в полза на ищеца съдебни разноски в размер на 1170 лева.
Въззивното решение е обжалвано от СПИ „Св. К. О.” [населено място], [община] в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено досежно присъдените съдебни разноски. Поддържа се, че въпросите следва ли при определяне на разноските да се съобрази отхвърлената част от иска и допустимо ли е да се определят разноски в размер, значително надвишаващи определения в Наредба № 1 са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за постановяване на решението в частта му за разноските в противоречие с изводите, формирани в решение от 26.05.2011 г. по гр.д. № 4976/2010 г. на районен съд, [населено място] и решение № 98 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 3166/2010 г. на районен съд [населено място].
Ответникът по касационната жалба М. П. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационна жалба вх. № 3498 от 16.05.2011 г. с оглед характера на въведените оплаквания по правната си същност съставлява частна касационна жалба, поради което следва да бъде разгледана по реда на чл. 278, ал.1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
С оглед въведените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваният съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Процесуалните въпроси следва ли при определяне на разноските да се съобрази отхвърлената част от иска и допустимо ли е да се определят разноски в размер, значително надвишаващ определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Текстът на чл. 78, ал. 1 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване – разноските на ищеца се присъждат съобразно уважената част от иска. Ненуждаещ се от тълкуване е и текстът на чл. 78, ал.5 ГПК, съгласно който изплатеното възнаграждение може да бъде намалено поради прекомерност с оглед фактическата и правна същност на делото, но не под определения в закона минимум. По приложението на чл. 78, ал.1 и ал.5 ГПК е налице установена практика на съдилищата, съобразена от въззивния съд при произнасянето му по въпроса за съдебните разноски. При определяне размера на разноските въззивният съд е съобразил отхвърлената част от исковете (иск с правно основание чл. 225, ал.1 КТ за 4844 лева и по чл. 220, ал.1 КТ за 807,40 лева); съобразил е, че ответникът, извършил плащане в хода на процеса на претендираното вземане по чл. 224, ал.1 КТ е дал повод за завеждане на този иск – чл. 78, ал.2 ГПК и при изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 12.07.2010 г. с адвокат Р. Т. от В. адвокатска колегия в размер на 1893 лева и минимално определено по Наредба № 1 от 2004 г. възнаграждение в размер на 821,40 лева (съобразно уважената част от исковете) е присъдил сумата 1170 лева, т.е. намалил е изплатеното възнаграждение, съобразявайки възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените решение от 26.05.2011 г. по гр.д. № 4976/2010 г. на районен съд, [населено място], в което е прието, че изплатеното адвокатско възнаграждение, надвишаващо това по Наредба № 2 от 2004 г. не е прекомерно и решение № 98 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 3166/2010 г. на районен съд [населено място], в което съдът е намалил възнаграждението при условията на чл. 78, ал.5 ГПК, изхождайки от правната и фактическа сложност на делото. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 78 ГПК, обективирана в приложените съдебни актове, съдът е определил дължимите разноски съобразно уважената част от иска, уважавайки възражението за прекомерност на изплатеното възнаграждение, което е намалил в размер над установения минимум с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 13.04.2011 година по гр.д. № 171/2011 година на Врачански окръжен съд в частта му за съдебните разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: