5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
С., 10.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 905 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 05.04.2011 година по гр.д. № 14/2011 година на Кюстендилски окръжен съд е потвърдено решение от 22.11.2011 г. по гр.д. № 981/2010 г. на Кюстендилски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Г. И. Ц. от [населено място] против Областно пътно управление, [населено място], А. „П. инфраструктура” за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД-09-18 от 15.02.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист, ЧР, технически секретар, деловодител” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В решението е прието за установено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснати от ищцата дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал.1, т.3 КТ. Прието е, че уволнението е извършено при спазване изискванията на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ и при доказани нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в системно неизпълнение на служебните задължения при изготвяне, връчване и вписване в трудовите книжки на актове, свързани с трудовите правоотношения, с което са създадени предпоставки за нарушаване правата на работниците и служителите в предприятието.
Касационна жалба против решението на Кюстендилски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. И. Ц. от [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли законността на уволнението да се преценява спрямо длъжността по трудов договор или с оглед фактически изпълняваните функции; следва ли нарушението на трудовата дисциплина да е допуснато виновно; следва ли съдът да следи служебно за спазването на изискването на чл. 193, ал.1 КТ от страна на работодателя; следва ли съдът да упражни контрол относно приложението на чл. 189 КТ; законосъобразно ли е издаването на втора заповед за дисциплинарно наказание за същото дисциплинарно нарушение; следва ли работодателят да отрази в заповедта за уволнение до какви последици е довело допуснатото дисциплинарно нарушение; съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на норми от инструктивен характер, неспазването на които не води до отговорност на работодателя пред трети лица; съставлява ли дисциплинарно нарушение неотразяването на връчване на заповед за уволнение, когато трудовото правоотношение е прекратено въз основа на връчено на работника предизвестие и следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да изведе собствени фактически и правни изводи. Към касационната жалба са приложени решения на гражданска колегия на Върховния касационен съд; решения на Софийски апелативен съд; на Старозагорски окръжен съд; Кюстендилски окръжен съд; Софийски окръжен съд; Пловдивски окръжен съд и на окръжен съд [населено място].
Ответникът по касационната жалба Областно пътно управление, [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът следва ли законността на уволнението да се преценява спрямо длъжността по трудов договор или с оглед фактически изпълняваните функции не е обуславящ изхода на делото. По делото не е въведен довод, че наказанието е наложено за неизпълнение на задължения, които не са вменени по трудов договор – както с исковата молба, така и в срока по чл. 312, ал.2 ГПК ищцата е оспорила съставомерността и извършването на дисциплинарните нарушения, но не и обстоятелството, че констатираните пропуски са извън обхвата на трудовите и функции. Независимо от това, за да приеме, че ищцата е допуснала описаните в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения в периода м. април 2009 г. до м. февруари 2010 г., съдът е изхождал от трудовите и задължения по длъжностна характеристика.
Въпросът следва ли нарушението на трудовата дисциплина да е допуснато виновно не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Въззивното решение е съобразено с установената практика на Върховния касационен съд (решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК), съгласно която вината в гражданското право е неполагане на дължимата грижа. Неизпълнението на трудовите задължения по смисъла на чл. 186 КТ е виновно, когато работникът не е положил дължимата грижа съобразно възложените му трудови функции. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че системното неизпълнение на задълженията при изготвяне, връчване и вписване в трудовите книжки на актове, свързани с трудовите правоотношения от служител, натоварен с тези трудови функции съставлява виновно нарушение на трудовите задължения.
Въпросът следва ли съдът да следи служебно за спазването на изискването на чл. 193, ал.1 КТ от страна на работодателя не е обуславящ изхода на делото – ищцата е въвела довод за допуснато нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, по който съдът се е произнесъл, излагайки мотиви по основателността му. Изложени са мотиви с какъв акт работодателят е поискал писмени обяснения; обсъдени са дадените от служителката писмени обяснения с вх. № 144-02 от 03.02.2010 г. и с № 196 от 15.02.2010 г. Обсъдена е и допуснатата от работодателя техническа грешка при изписване датата на писменото, с което са поискани писмени обяснения и защо тази грешка не рефлектира върху законността на уволнението. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 193, ал.1 КТ, въззивният съд е приел, че когато преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е приел писмените обяснения на служителя за допуснати нарушения на трудовата дисциплина и е наложил наказанието за същите нарушения, задълженията му по чл. 193, ал.1 КТ са изпълнени.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът следва ли съдът да упражни контрол относно приложението на чл. 189 КТ. Съгласно установената съдебна практика, в т.ч. и съгласно приложените съдебни решения на Трето гражданско отделение на ВКС, преценката на работодателя по чл. 189 КТ – съответства ли наложеното наказание на тежестта на допуснатите дисциплинарни нарушения, подлежи на съдебен контрол. Съдът обаче извършва преценка за спазването на чл. 189 КТ при въведен довод от страната, какъвто довод не е въведен от ищцата с исковата молба, след което възможността за това е преклудирана, поради което повдигнатият въпрос по приложението на чл. 189 КТ е извън предмета на делото.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на съдилищата по въпроса законосъобразно ли е издаването на втора заповед за дисциплинарно наказание за същото дисциплинарно нарушение. В съответствие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 195, ал.3 КТ, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено с връчването на заповед за дисциплинарно наказание № РД-09-18 от 15.02.2010 г.; че последващата заповед № 16, издадена същия ден, не е породила правни последици, тъй като трудово правоотношение е било вече прекратено.
Неоснователен е и доводът за противоречиво разрешаване на въпроса следва ли работодателят да отрази в заповедта за уволнение до какви последици е довело допуснатото дисциплинарно нарушение. Съгласно трайно установената практика по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни актове, в заповедта за уволнение работодателят следва да отрази в какво се изразява дисциплинарната простъпка, а въпросът за последиците на допуснатото нарушение е относим при преценката на тежестта му. Изводите на въззивния съд по приложението на чл. 195, ал.1 КТ са съобразени и с практиката на Върховния касационен съд (решение № 205 от 04.07.2011 по гр.д. № 236/2010 г. ІV г.о.; решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на 290 ГПК), съгласно която заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал.1 КТ когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1 КТ.
Въпросът съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на норми от инструктивен характер, неспазването на които не води до отговорност на работодателя пред трети лица не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, нито дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Нарушение на трудовата дисциплина е всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения. Когато работодателят е възложил на служителя си извършването на определени трудови функции, неизпълнението им съставлява нарушение на трудовата дисциплина, независимо дали съответната трудовата функция е във връзка със задължение, уредено в закон, вътрешен акт на работодателя или следва от естеството на възложената работа. Неизпълнението на трудовите задължения съставлява дисциплинарно нарушение независимо и от това дали бездействието на служителя води до отговорност на работодателя пред трети лица. Цитираното в изложението към касационната жалба решение № 157 от 23.03.1990 г. по гр.д. № 15/1990 г. на ІІІ г.о., касаещо отговорността на работодателя по чл. 226, ал.2 КТ за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка на работника, няма връзка с дисциплинарната отговорност по чл. 190, ал.1, т.3 КТ. Неизпълнението на задължението за вписване в трудовата книжка на работника на продължителността на трудовия му стаж, съставлява нарушение на трудовата дисциплина от страна на служителя, комуто е възложено това задължение, без това да има отношение към отговорността на работодателя за вреди по чл. 226, ал.1 КТ. Изложеното е относимо и към повдигнатия от касатора въпрос съставлява ли дисциплинарно нарушение неотразяването на връчване на заповед за уволнение, когато трудовото правоотношение е прекратено въз основа на връчено на работника предизвестие.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с т.19 от ТР № 1 от 14.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. по въпроса следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да изведе собствени фактически и правни изводи. Въззивният съд е изложил мотиви, отразяващи решаваща правораздавателна дейност при съобразяване на чл. 269 ГПК, в който смисъл следва да се прилага т.19 от ТР № 1/2001 г. при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.04.2011 година по гр.д. № 14/2011 година на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: