3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
С., 13.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1069 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 653 от 18.05.2011 година по гр.д. № 361/2011 година на Варненски окръжен съд е обявено, че вина за прекратяване на брака между страните по делото Д. М. Н. и Д. Н. Н. от [населено място] носят и двамата съпрузи; определен е режим на лични контакти между бащата Д. Н. и роденото от брака между страните дете А., родителските права върху което са предоставени на майката; ползването на семейното жилище е предоставено на мъжа, който е осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното дете. В решението е прието, че отношенията между съпрузите са били вложени основно поради взаимни обвинения за недостиг на материални средства в семейството; че мъжът е извършил спрямо съпругата си акт на физическо насилие, за което му е била наложена мярка по чл.5, ал.1 ЗЗДН, а жената с поведението си е провокирала съпруга си да оспорва бащинството на роденото от брака им дете; че нито един от съпрузите не е положил усилия за възстановяване на нормалните съпружески взаимоотношения, а с поведението си е провокирал тяхното изостряне, поради което вина за настъпилото разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд в частта му относно брачната вина е постъпила от Д. М. Н.. Поддържа се, че по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГТК ВКС) съставлява ли противобрачно поведение неполагането на активни усилия за укрепване на брака и може ли да се даде вяра на показанията на свидетел, който няма лични впечатления, а възпроизвежда твърдения на страната по делото, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение от 09.06.2010 г. по гр.д. № 226/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд и решение от 28.07.2010 г. по гр.д. № 517/2010 г. на Плевенски окръжен съд. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, предвид значението на изведените въпроси за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. Н. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Твърдението за противоречие в съдебната практика по изведените въпроси в изложението по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК е неоснователно.
Въпросът съставлява ли противобрачно поведение неполагането на активни усилия за укрепване на брака не е обуславящ изхода на спора относно вината на съпрузите. Несъмнено, съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата (чл. 17 СК), поради което въпросът доколко всеки от съпрузите е полагал усилия за взаимно разбирателство е въпрос свързан с брачната вина. Изводите на съда за вина на двамата съпрузи обаче са изградени въз основа на доказателствата, че както мъжът, така и жената са допринесли за разстройство в отношенията им чрез взаимни нападки по повод осигуряване на материалните средства на семейството, както и че жената с поведението си е дала повод за сериозно влошаване на брачните отношения, каквото е делото за оспорване на бащинството на роденото от брака им дете.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените съдебни актове, в които въпросът за вината е разрешен въз основа на факти, различни от установените по делото.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и процесуалноправният въпрос може ли да се даде вяра на показанията на свидетел, който няма лични впечатления, а възпроизвежда твърдения на страната по делото. Съгласно установената практика на съдилищата по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК (чл. 188 ГПК отм.), съдът преценява доказателствата по делото по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. Показанията на свидетеля се преценяват от съда по вътрешно убеждение и съобразно начина на изразяването им пред съда; при преценка годността на свидетеля да възпроизвежда точно фактите; логичността им и съответствието им с всички останали доказателства. Съдът може да приеме за установен и факт, който свидетелят не е възприел лично, но има преки впечатления за начина на възпроизвеждането му от страната; впечатления за състоянието на страната при споделяне на определени факти и за последващите и действия във връзка с твърдяния факт. Именно въз основа на съвкупна преценка на свидетелските показания и безспорния факт, че съпругът е предявил иск за оспорване на бащинството му, съдът е приел за установено обстоятелството, че това му действие е било провокирано от ищцата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 800 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено на адвокат Б. Д. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 653 от 18.05.2011 година по гр.д. № 361/2011 година на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. М. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Н. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 800 (осемстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: