3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
С., 02.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 898 по описа за 2011 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 33 от 09.03.2011 година по гр.д. № 41/2011 година на Смоленски окръжен съд е потвърдено решение № 134 от 10.11.2010 г. по гр.д. № 242/2010 г. на Мадански районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от Ф. А. И. от [населено място], [община] против [фирма], [населено място], осъдено да заплати сумата 18000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. Х. Е.. В решението е прието за установено, че Л. Е. е загинал в резултат от травми от трудова злополука, настъпила на 15.01.2009 г. по време на работата му като „подземен миньор” в рудник „Крушов дол” към ответното дружество. Ищцата е майка на починалия работник, живяла с него в едно домакинство в близки сърдечни отношения, приела внезапната му загуба изключително тежко. Прието е, че злополуката е настъпила и в резултат на проявена груба небрежност от страна на работника, изразяваща се в извършване на пробивно-взривни работи в необезопасен участък, поради което определеното обезщетение от 30000 лева е намалено с 40% – присъдена е сумата 18000 лева, като иска за разликата до предявения размер от 80000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Смоленски окръжен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер е постъпила от Ф. А. И.. Поддържа се, че по въпроса кога е налице проявена от страна на работника груба небрежност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 1329 от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86/1993 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд на Р. България. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, когато работодателят не е предприел всички действия по обезопасяване на работата; не е създал правила за безопасност и не е обозначил съобразно тези правила опасните за работа участъци, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Третото лице помагач ЗК [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Възприетите в решението изводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника са в съответствие с установената практика на съдилищата по приложението на чл. 201, ал.2 КТ, в т.ч. с приложеното решение № 1329 от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86/1993 г. на ІV г.о. на ВС на РБ. Съгласно установената практика, небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа; не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда съставлява груба небрежност – работникът действува при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Така, изхождайки от доказателствата, че като миньор с продължителен професионален стаж, пострадалият е бил запознат с правилата за работа (в т.ч. с чл. 104 от ПТБ-В-01-02-24); със забраната да се извършват пробивно взривни дейности в отработени секции и въпреки това е предприел взривна работа в необезопасено пространство, при пълна липса на възможност за окопаване на стените и тавана, знаейки, че на същото място са падали скални отломки по време на предходна смяна и в нарушение на забраната на прекия му ръководител да се работи в този участък, съдът е приел, че пострадалият не е положил и най-минимална грижа за безопасно извършване на самоволно предприетата работа; приел е, че действията на работника сочат за проявена груба небрежност, поради което е намалил дължимото обезщетение при условията на чл. 201, ал.2 КТ.
Въпросът налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, когато работодателят не е предприел всички действия по обезопасяване на работата; не е създал правила за безопасност и не е обозначил съобразно правилата опасните за работа участъци не е обуславящ изхода на делото. Съдът, съобразно доказателствата по делото е приел, че трудовата злополука е настъпила в резултат на нарушаване на създадените от работодателя правила (т.10 от Инструкция за безопасна работа на миньори) и въпреки предприетите от работодателя мерки за безопасност на миньорите, изразяващи се в изрично въведена забрана за всякакъв вид работа в отработени пространства.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 09.03.2011 година по гр.д. № 41/2011 година на Смоленски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: