О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
С., 13.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 216 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1499 от 09.11.2011 година по гр.д. № 2147/2011 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 2447 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 21942/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, предявен от Р. И. Д. от [населено място] против С. И. М. и Н. Т. М., двамата от [населено място], Пловдивска област за разваляне до размер на 1/3 ид. част на договор от 15.03.1988 г. за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от Р. И. Д. от [населено място].
Ответниците по касационната жалба С. И. М. и Н. Т. М. я оспорван като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Цената на иска, предмет на обжалваното въззивно решение е 2569,25 лева (изчислена съобразно правилото на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК при данъчна цена на прехвърления имот 7707,20 лв и претенция за разваляне на договора за 1/3 ид. част)), т.е. цената на иска е под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба, постъпила на 14.12.2011 г. – след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал.2 ГПК е недопустимо.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 700 лева, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 23.01.2012 г. с адвокат С. С. от Пловдивска адвокатска колегия.
Предвид изложеното, производството по касационната жалба е недопустимо, поради което и на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 28663 от 14.12.2011 г., подадена от Р. И. Д. от [населено място] против въззивно решение № 1499 от 09.11.2011 година по гр.д. № 2147/2011 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. И. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. И. М. с ЕГН [ЕГН] и Н. Т. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2