5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С., 14.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1165 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.04.2011 г. по гр.д. № 3562/2006 година на Софийски градски съд е отхвърлена молба на П. Н. Д. от [населено място] за допълване на решение от 16.11.2009 г. чрез произнасяне по иск с правно основание чл. 108 ЗС. С решението от 16.11.2009 г. съдът е оставил в сила решение от 20.06.2006 г. по гр.д. № 12149/2004 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е прогласена нищожност на основание чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД на договор от 10.10.2002 г. по иск, предявен от Б. П. К. и Е. Б. К. против И. П. П., [фирма], В. К. Н. чрез нейната майка и законен представител В. С. Н., П. Н. Д. и В.-М. Д.. С въззивното решение от 16.11.2009 г. Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение в частта му по иска с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.), предявен от Б. П. К. и Е. Б. К. за признаване на установено по отношение на И. П. П., [фирма], В.К. Н. правото им на собственост върху апартамент № 7а, находящ се в [населено място] [улица] отхвърлил претенцията като неоснователна. В решението е прието за установено, че с договор от 10.10.2002 г. ищците са прехвърлили чрез покупко-продажба правото си на собственост върху процесния имот на ответника И. П.. С договор от 19.04.2004 г. И. П. е продал имота на [фирма]; на 05.07.2004 г. [фирма] прехвърлил собствеността върху имота на малолетната В. К. Н. чрез нейната майка и законен представител В.С. Н., а на 05.10.2004 г. В. К. Н. е продала имота на ответниците П. Н. Д. и В.-М. Д.. Прието е, че с договора от 10.10.2002 г., сключен между ищците и ответника И. П. страните не са целяли да прехвърлят собствеността върху имота, а са уговорили начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Този извод е формиран след преценка на доказателствата, че на 11.10.2002 г. между страните по сделката е сключен предварителен договор за обратно изкупуване на имота; въз основа на свидетелските показания, писмени доказателства и признанията на ответника И. П., от които се установява че имотът е бил прехвърлен в обезпечение на вземането на кредитора Р. Х.; че заемът е бил изплащан от ищците на Р. Х. и В. С. Н., едноличен собственик на [фирма], както и от анекс от 25.02.2004 г. към предварителния договор, с който Р. Х., действащ като пълномощник на ответника И. П. се е задължил от името на последния да прехвърли обратно собствеността върху процесния имот при условие, че до 25.03.2004 г. ищците ще изплатят определени суми на [фирма]. При така установените факти, съдът е обявил договора за покупко-продажба от 10.10.2002 г. за нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД. Приел е, че последващите прехвърляния на имота, извършени между И. П., [фирма] и малолетната В. К. Н. чрез нейната майка и законен представител В. С. Н. са между лица, които са знаели за симулацията, т.е. действали са недобросъвестно, поради което и по арг. от чл. 17, ал.2 ЗЗД извършените сделки са непротивопоставими на ищците. Прието е, че недобросъвестността на последните приобретатели на имота П. Н. Д. и В.-М. Д. не е установена по безсъмнен начин, но предвид постановеното от първоинстанционния съд спрямо тях осъдително решение по иска с правно основание чл. 108 ЗС, което не е било обжалвано в тази му част е отхвърлил като неоснователни установителните претенции само спрямо предходните приобретатели. С решението от 15.04.2011 г., постановено в производство по чл. 193 ГПК (отм.), съдът е отхвърлил молбата на П. Н. Д. за допълване на въззивното решение чрез произнасяне по иска с правно основание чл. 108 ЗС.
Касационни жалби срещу въззивното решение на Софийски градски съд от 16.11.2009 г. и решението от 15.04.2011 г., постановено в производство по чл. 193 ГПК (отм.) са постъпили от П. Н. Д.. Поддържа се, че в решението от 16.11.2009 г. съдът се е произнесъл по обуславящите изхода на делото въпроси: има ли характер на обратен документ предварителен договор, с който се уговаря да бъде прехвърлено правото на собственост обратно на купувача и допустими ли са свидетелски показания за разкриване на симулацията в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 1189 от 15.12.2008 г. по гр.д. № 5073/2007 г. на ІІ г.о. ВКС, съгласно което страната, която се позовава на симулацията трябва да представи документ, изхождащ от противната страна, материализиращ нейно изявление или удостоверяващ такова пред държавен орган, правещ симулацията вероятна, респ. допустими свидетелските показания; решение № 4500 от 26.12.2959 г. по гр.д. № 8537/1959 г. І г.о. ВС относно възможността на третите лица да доказват прикритата сделка с всички доказателствени средства и решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр.д. № 43/2002 г. на ІV г.о. ВКС относно допустимостта на свидетелски показания за разкриване на симулация при наличието на обратно писмо или начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за привидност.
В касационната жалба против решението от 15.04.2011 г. се поддържа, че в противоречие с практиката на съдилищата, въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени в отменително определение № 113 от 20.07.2010 г. по ч. гр.д. № 721/2010 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 300 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 1701/2008 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 88 от 09.05.2011 г. на ІІ г.о. ВКС и решение № 732 от 05.12.2008 г. на ІІ т.о. ВКС, съгласно които дадените указания от ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане.
Ответниците по касационните жалби Б. П. К. и Е. Б. К. считат, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивните решения са неоснователни. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивните решения на Софийски градски съд.
Въпросът има ли характер на обратен документ предварителен договор, с който се уговаря да бъде прехвърлено правото на собственост обратно на купувача не е обуславящ изхода на делото. В обжалваното въззивно решение е прието, че представеният по делото предварителен договор от 11.10.2002 г. не е обратно писмо, в което страните са уговорили клаузите на прикритата сделка, а съставлява начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулативност на сделката.
Твърдяното противоречие между обжалваното въззивно решение и приложените съдебни актове на Върховния касационен съд по въпроса за допустимостта на свидетелските показания при установяване на симулация не е налице. Решението е постановеното в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на 165, ал.2 ГПК (чл. 134, ал.2 ГПК (отм.), съгласно която свидетелските показания са допустими при начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за привидност на сделката. В съответствие с установената практика (в т.ч. решение № 887/02.ХІ.2001г по гр.д. № 311/2001г. на ІІ г.о. ВКС и решение № 109 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1896/2009 г. ІV г.о.), въззивният съд е приел, че предварителния договор за обратно изкупуване, сключен едновременно с продажбената сделка сочи за наличие на друго правоотношение – най-често е договор за заем, което тази продажба обезпечава, поради което предварителният договор за обратно изкупуване на продадения имот съставлява начало на писмено доказателство, правещо допустими свидетелските показания на основание чл. 134, ал.2 ГПК (отм.).
Независимо от изложеното, обжалваното решение е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд (решение № 461 от 16.01.2012г. по гр.д. № 1206/2010 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), съгласно което, когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение; в този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал.1, т.3 ЗЗД; доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем – да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на закона са допустими всички доказателствени средства.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на решение от 15.04.2011 г., постановено в производство по чл. 193 ГПК (отм.), с което съдът е отхвърлил молбата на П. Н. Д. за допълване на въззивното решение чрез произнасяне по иска с правно основание чл. 108 ЗС. С определение № 113 от 20.07.2010 г. по ч. гр.д. № 721/2010 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд е отменено определение на въззивния съд, с което молбата за допълване на решението е оставена без разглеждане и делото е върнато с указания съдът да се произнесе по молбата, която е допустима, тъй като молителят се е присъединил своевременно към жалбата на друг обикновен другар. С постановеното допълнително решение, въззивният съд е изпълнил задължителните указания на Върховния касационен съд – отговорил е по съществото на искането следва ли да се допълни постановеното решение от 16.11.2009 г. Въззивният съд е съобразил по същество и установената практика по приложението на чл. 204 ГПК (отм.) и чл. 206, ал.2 ГПК (отм.), съгласно която своевременно присъединилия се другар не може да добавя свои оплаквания срещу обжалваното решение; висящността на първоинстанционното решение по отношение на необжалвалия, присъединил се другар се запазва до постановяване на въззивното решение, но съдът може да отмени първоинстанционното решение по отношение на присъединилия се само ако установи общи факти, а при липсата на такива, първоинстанционното решение влиза в сила и по отношение на присъединилия се.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 600 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 08.02.2010 г. с адвокат Л. Ф. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 3562/2006 година и на решение от 15.04.2011 г., постановено в производство по чл. 193 ГПК (отм.) на Софийски градски съд, ІІ „д” въззивен състав.
Осъжда П. Н. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. П. К. с ЕГН [ЕГН] и Е. Б. К. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] сумата 600 (шестстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: