3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1323
С., 18.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 591 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 07.01.2011 година по гр.д. № 7540/2010 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-65-17 от 04.03.2010 г. по гр.д. № 240/2009 г. на Софийски районен съд, 65 състав по гр.д. № 240/2009 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Р. П. В. от [населено място] против Н. д. научноизследователски в. и., [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД 12-569 от 09.12.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител секция Вирусология и вирусни болести” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5350 лева. В решението е прието за установено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ поради придобиване право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Прието е, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 62 ППЗНСНЗ (отм.), тъй като уволнения служител Р. В., притежавал научно звание по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗНСНЗ – „старши научен сътрудник ІІ степен” е бил освободен от длъжност без да е взето решение от научния съвет на института.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, [населено място]. Поддържа се, че по въпроса за приложението на чл. 62 ППЗНСНЗ (отм.) при уволнение по чл. 328, ал.1, т.10 КТ, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 777 от 07.09.1995 г. по гр.д. № 372/1995 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса приложим ли е чл. 62 ППЗНСНЗ (отм.) при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Р. П. В. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Твърдяното от касатора противоречие между формираните в обжалваното решение правни изводи по приложението на чл. 62 ППЗНСНЗ (отм.) и тези в решение № 777 от 07.09.1995 г. по гр.д. № 372/1995 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд не е налице. В решение № 777 от 1995 г. не е обсъждан въпросът за приложението на чл. 62 ППЗНСНЗ (отм.) – предмет на решението е приложението на чл. 39а ЗНСНЗ (отм.) спрямо правоотношения, възникнали преди влизане в сила на материалноправната норма.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса приложим ли е чл. 62 ППЗНСНЗ (отм.) при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ. Както вече Върховния касационен съд се е произнесъл (решение № 190 от 13.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2000 г., III г. о.; решение по гр.д. № 3123/2003 г. на Трето гражданско отделение), прекратяването на трудовото правоотношение с научните работници по Кодекса на труда се извършва със заповед на ръководителя на научната организация след решение на научния съвет за освобождаването им от длъжност; съгласно чл. 15, ал.1 ППЗНСНЗ (отм.), П. на Висшата атестационна комисия по предложение на съответното ведомство определя кои научни съвети, по кои научни направления или области и за кои научни степени и научни звания имат право да приемат защити и да произвеждат избори за хабилитиране, а съгласно чл. 62 ППЗНСНЗ (отм.), освобождаването от длъжност на асистентите, научните сътрудници и преподавателите става от ръководителя на научната организация след решение на научния съвет; наложеното от закона ограничение на работодателската компетентност при освобождаване от работа на лица с научни звания е с оглед нуждите на работата предвид обстоятелството, че преценката дали научната работа в определена насока няма да бъде засегната или застрашена от уволнението на служителя, може да бъде извършена най-компетентно от научния съвет, т.е. когато заеманата длъжност е свързана с осъществяване на научна дейност, решението на работодателя за уволнение е обвързано с решението на научния съвет, който е компетентен да определи дали съответният научен специалист е необходим за изпълнение на работата. Въззивното решение е съобразено с така установената съдебна практика, поради което основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Искането за присъждане на съдебни разноски в касационната инстанция следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.01.2011 година по гр.д. № 7540/2010 година на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: