3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1592
С., 19.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 841 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 312 от 23.02.2011 година по гр.д. № 836/2010 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 2183 от 17.05.2010 г. по гр.д. № 9366/2009 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от В. Г. М. от [населено място] против Прокуратурата на Р. България, [населено място]. Присъдена е сумата 10000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. В решението е прието, че вследствие на незаконно обвинение по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 20 НК, по което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 13723/2003 г. на Софийски районен съд, ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в психическо затормозяване, тежко стресово състояние, отразили се неблагоприятно на професионалното му развитие и личните контакти. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 10000 лева, които са присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Прокуратурата на Р. България чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос – установява ли самопризнанието на лицето съпричастност към деянието, съответно приложим ли е в този случай чл. 5, ал.2 ЗОДОВ е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за постановяване на съдебният акт в противоречие с т.11 от ППВС № 4/1968 г., както и с постановките на т.3 и т.11 от ТР № 3/2005 г. ОСГК ВКС. Поддържа се и довод за наличие на противоречива практика на съдилищата при определяне размера на обезщетението по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Приложени са решение № 257 от 13.10.2009 г. по гр.д. № 624/2009 г. на Пловдивски апелативен съд; решение № 1108 от 23.10.2008 г. по гр.д. № 1297/2007 г. на ІV г.о. и решение № 452 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 5140/2008 г. на І г.о. на Върховния касационен съд, за които се поддържа, че при сходни с процесния случаи е определен различен размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба В. Г. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 3/ 2004 г. ОСГК ВКС, съдът е присъдил обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, определяйки размер на обезщетение съобразно раздел ІІ-ри от ППВС № 4 от 1968 г. – с оглед всички обстоятелства, имащи отношение към увреждането. Съобразена е и т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС – обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД. Съдът е съобразил както претърпените от ищеца сериозни психически смущения и негативни изживявания в младежка възраст, така и продължителния период от време на неоправдана наказателна репресия – продължилото около петнадесет години наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда.
Не е налице противоречие между формираните в решението изводи по приложението на чл. 52 ЗЗД и тези в приложените съдебни актове, в които размерът на обезщетението е определен при друга фактическа обстановка. Така в решение № 257 от 13.10.2009 г. по гр.д. № 624/2009 г. на Пловдивски апелативен съд е определен размер на обезщетение от 11000 лева за продължило значително по-кратно наказателно преследване, но при отчитане на понесените от лицето сериозни психотравми. При отчитане на различни от процесните обстоятелства, в т.ч. период на наказателно преследване, мерки на принуда и претърпени от пострадалото лице вреди е определен и различния размер на обезщетения в решение № 1108 от 23.10.2008 г. по гр.д. № 1297/2007 г. на ІV г.о. и решение № 452 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 5140/2008 г. на І г.о. на Върховния касационен съд.
Неоснователен е и доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът съставлява ли извършеното в хода на следствието самопризнание на лицето основание за приложение на чл.5, ал.2 ЗОДОВ е намерил разрешение в трайно установената съдебна практика, съгласно която първоначалното признаване авторството на деянието не може да доведе до извод за съпричиняване във вредоносния резултат, с оглед правото на защита на обвинения в наказателното производство и неговото право да избира защитната си позиция. В съответствие с така установената практика във въззивното решение е прието, че първоначалните обяснения на ищеца, дадени преди привличането му като обвиняем не съставляват действия, допринесли за настъпилото увреждане; че възприетата първоначално защитна позиция не освобождава органите на предварителното производство от задължението да събират доказателства за разкриване на обективната истина, нито намалява отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение, приключило с оправдателна присъда, постановена поради недоказаност на предявеното и поддържано срещу лицето обвинение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 23.02.2011 година по гр.д. № 836/2010 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: