О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№365
С., 13.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 182 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение от 12.01.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1392/2010 г. на Софийски апелативен съд е оставена без уважение молба вх. № 11107 от 07.12.2010 г., подадена от Г. Т. Арсенов от [населено място] за освобождаването му от държавна такса, дължима по частна касационна жалба вх. № 9086 от 14.10.2010 г. против определение № 1559 от 11.10.2010 г. по гр.д. № 1392/2010 г.
Частна жалба против определението на Софийски апелативен съд от 12.01.2011 г., с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. Т. Арсенов.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1 вр. с ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.
Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на жалбоподателя Г. Т. Арсенов за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за освобождаването му на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Молителят е в работоспособна възраст е – роден 1958 г., без да има данни за влошено здравословно състояние в степен, препятстваща го да реализира доходи от труд – няма доказателства да е инвалидизиран, а в представената декларация във връзка с искането по чл. 83, ал.2 ГПК е определил сам здравословното си състояние – здрав, поради което внасянето на държавна такса за производството по частната касационна жалба е в рамките на финансовите му възможности.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 12.01.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1392/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 11107 от 07.12.2010 г., подадена от Г. Т. Арсенов от [населено място] за освобождаването му от държавна такса, дължима по частна касационна жалба вх. № 9086 от 14.10.2010 г. против определение № 1559 от 11.10.2010 г. по гр.д. № 1392/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: