3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
С., 01.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 413 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК.
С определение № 680 от 19.04.2010 г. по гр.д. 494/2010 г. на Софийски апелативен съд е уважена молба на К. И. Б. от [населено място] за освобождаване на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасянето на ? от дължимите разноски за водене на гр.д. № 2316/2008 г. на Софийски градски съд и е потвърдено разпореждане от 19.02.2010 г. на заместник председателя на Софийски градски съд, с което молбата на К. И. Б. за освобождаването му изцяло от внасяне на разноски за водене на делото е оставена без уважение.
Частна жалба против определението на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното разпореждане на Софийски градски съд е постъпила от К. И. Б. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по приложението на чл. 83 ГПК, както и поради значението за развитието на правото на процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на декларацията за имуществено състояние, изходяща от претендиращия освобождаване от такси и разноски.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С молба от 12.06.2008 г., ищецът по гр.д. № 2316/2008 г. К. И. Б. е направил искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. С разпореждане от 01.07.2009 г. на заместник-председателя на Софийски градски съд ищецът е освободен от внасяне на държавна такса. С молба от 11.02.2010 г. ищецът е поискал да бъде освободен и от заплащане на разноски по делото, което искане е оставено без уважение с разпореждане от 19.02.2010 г.
С определение № 680 от 19.04.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. 494/2010 г., разпореждането на Софийски градски съд е частично отменено: на основание чл. 83, ал.2 ГПК ищецът К. И. Б. е освободен от внасяне на ? от дължимите разноски за водене на гр.д. № 2316/2008 г. на Софийски градски съд, като в останалата му част първоинстанционното разпореждане от 19.02.2010 г. е потвърдено – в частта, с която молбата на К. И. Б. за пълно освобождаване от внасяне на разноски по делото е оставена без уважение. Изводът, че ищецът разполага със средства за внасяне на половината от разноските по делото, съдът е формирал след преценка на представените от ищеца доказателства за семейно и материално положение, в т.ч. декларация за имущественото му състояние.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. Преценката за основателност на молбата за освобождаване от такси и разноски по делото е обусловена от доказателствата за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК, от характера на правния спор и всички други констатирани от съда обстоятелства, поради което твърдяното от жалбоподателя противоречие в практиката на съдилищата не е налице.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. По обуславящите изхода на спора процесуални въпроси по приложението на чл. 83, ал.2 е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. Въззивният съд е съобразил предпоставките за приложението на чл. 83, ал.2 ГПК в съответствие с утвърдената практика, съгласно която съдът извършва преценка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. В съответствие с утвърдената практика, въззивният съд е съобразил декларирания от молителя месечен доход, възлизащ на 120 евро или на около 230 български лева, обстоятелството, че молителят, [дата на раждане] е в трудоспособна възраст; няма данни да е инвалидизиран; притежава с оглед твърденията му висше образование, предвид което финансовите му възможности следва да бъдат преценявани с оглед средния доход на българския гражданин; данните за право на собственост върху предприятие на едноличен търговец, обявено в несъстоятелност с решение по гр.д. № 788/2001 година на Врачански районен съд, както и доказателствата за проведени от молителя съдебни производства, вкл. по търговски дела (приложен препис от решение по гр.д. № 3782/2005 г. на Софийски районен съд, по което в полза на молителя в настоящето производство, в качеството му на едноличен търговец е присъда сумата 2000 лева по предявен частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сума в размер на 29350 щатски долара), както и обстоятелството, че молителят е освободен от внасяне на държавна такса по делото.
Въпросът за доказателствената сила на декларацията за имуществено състояние, изходяща от претендиращия освобождаване от такси и разноски не е обуславящ изхода на делото – при преценка на основателността на молбата за освобождаване от съдебни разноски, съдът е изхождал именно от отразените в декларацията на молителя обстоятелства относно имущественото му състояние, които е ценил наред с всички останали доказателства, относими към критериите по чл. 83, ал.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 680 от 19.04.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. 494/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: