3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
С., 17.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1317 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 223 от 04.05.2011 година по гр.д. № 153/2011 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 1756 от 14.12.2010 г. по гр.д. № 906/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против [община]. В решението е прието за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – спортна зала „Строител”, съставляваща едноетажна масивна сграда с площ 1940 кв.м., находяща се в [населено място], [улица]. В периода 01.04.2005 г. – 22.07.2008 г. имотът се е ползвал от ответната община, която го е предоставяла за ползване на спортни дружества. При така установените факти, въззивният съд е приел, че ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, комуто следва да бъде присъдено обезщетение в размер на средната наемна цена за периода, възлизащо на 999604 лева. Върху така определеното обезщетение е присъдена законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Искът за мораторна лихва в размер на 221219,03 лева е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от против [община]. Поддържа се, че по въпросите (след уточнението им при съпоставка с касационните оплаквания и приложената съдебна практика): може ли въззивният съд да се произнесе извън пределите на правния спор, въведен от страните по делото и дължи ли се обезщетение, когато собственикът на имота не се е противопоставил на ползването му от ответника, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 205 от 12.04.2001 г. по гр. д. № 147/2000 г., IV г. о., и решение № 205 от 12.04.2001 г. по гр. д. № 147/2000 г., IV г. о.
Ответникът по касационната жалба Метални конструкции-П.” АД, [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба в частта и срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е недопустима.
С право да атакува съдебното решение поради недопустимост или неправилност разполага страната, за която решението е неизгодно; чиято правна сфера е засегната от постановения съдебен акт. С обжалваното решение на Пловдивски апелативен съд предявеният срещу касатора иск за мораторни лихви е отхвърлен. Решението не е обжалвано в тази му част от ищеца по делото, а за касатора липсва правен интерес да обжалва решението в частта му, с която предявеният срещу него иск е отхвърлен като неоснователен. Касационната жалба е недопустима в тази и част, поради което не следва да бъде разглеждана.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса дължи ли ползващият без основание обезщетение, когато собственикът не се е противопоставил на ползването. В приложеното решение № 205 от 12.04.2001 г. по гр. д. № 147/2000 г., IV г. о., е разгледан въпрос за противопоставянето на собственика наемодател в контекста на чл. 236, ал.1 ЗЗД – относно действието на наемния договор, който въпрос е неотносим към процесното правоотношение. Независимо от изложеното, непредприемането на мерки за принудително опразване на имот, ползван от трето лице без основание не освобождава ползващия имота от задължението за обезщетение за неоснователно обогатяване за сметка на собственика на имота.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 3440 от 03.06.2011 г., подадена от [община] против въззивно решение № 223 от 04.05.2011 година по гр.д. № 153/2011 година на Пловдивски апелативен съд в частта му по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмодневен срок от съобщаването му на касатора [община].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 от 04.05.2011 година по гр.д. № 153/2011 година на Пловдивски апелативен съд в частта му по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от [община] против Метални конструкции-П.” АД, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: