4
о п р е д е л е н и е
№ 177
С. , 01.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 768 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК.
С определение № 2854 от 27.10.2011 година на Пловдивски окръжен съд по ч. гр.д. № 2675/2011 година е потвърдено определение от 03.08.2011 година на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 7855/2011 година. В определението е прието, че районният съд е сезиран с искане да се постанови решение, с което да се признае за установена неистинността на документи и в частност, че пълномощно от 11.06.2008 г.; споразумение от 24.06.2008 г. и пет броя разписки от 24.06.2008 г.; 11.07.2008г.; 11.08.2008г.; 10.09.2008г. и 10.10.2008 г. за платени от А. В. С. суми на [фирма], представени по гр.д. № 722/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, нямат достоверна дата. Правният си интерес от иска ищците са обосновали с обстоятелството, че са ипотекарни кредитори спрямо длъжниците по изп.д. № 294/2006 г. на частен съдебен изпълнител М. О., в хода на което ответникът А. В. С. е изкупил ипотекираните в обезпечение на вземането им имоти; въз основа на документите, чиято неистинност се претендира е било прието, че С. е изплатил вземането на кредитора [фирма]; конституиран е бил като кредитор; вдигнати са били възбраните върху имотите и заличени съществуващите ипотеки. Твърди се, че решението по делото ще бъде основание за възобновяване на гр.д. № 722/2009 г. на Пловдивски окръжен съд по реда на чл. 303, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, както и основание за възстановяване на ползващото ги ипотечно право. Съдът е приел, че за ищците липсва правен интерес от провеждане на иска по чл. 124, ал.4 ГПК, тъй като ипотеките не са заличени; ищците в качеството си на кредитори могат да насочат изпълнението върху ипотекираните имоти, а установяването недостоверност на датата на оспорените документи не е обстоятелство, засягащо правата им на взискатели по изпълнителното дело.
Частна жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. А. Т. и М. И. Т., двамата от [населено място]. Поддържа се, че въпросът за правния интерес от установителния иск по чл. 124, ал.4 ГПК е разрешен в противоречие с определение № 565 от 13.07.2010 г. по ч.т.д. № 557/2010 г. ІІ т.о. ВКС. Изложени са доводи и за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалните въпроси може ли решението по иск с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК да послужи като основание за отмяна на влязло в сила решение, основано на оспорения документ и дали непроизнасянето на въззивния съд по направено пред него оплакване прави постановеното решение валидно, допустимо и правилно.
Ответниците по касационната жалба А. В. С. и [фирма], [населено място] я оспорват като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
Процесуалният въпрос може ли решението по иск с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК да послужи като основание за отмяна на влязло в сила решение не е обуславящ изхода на спора. В обжалваното определение е прието, че установяването на недостоверна дата на оспорените документи по отношение на ищците няма отношение към изхода на спора по гр.д. № 772/2009 г. Съдът е изхождал от обстоятелството, че предмет на гр.д. № 772/2009 г. е конституирането на А. В. С. като взискател по изп.д. № 294/2006 г. поради извършено от него плащане на дълга на длъжника [фирма], [населено място] на взискателя [фирма], поради което ищецът няма правен интерес от отмяна на решението по гр.д. № 772/2009 г.
Предвид изложеното, не е налице и твърдяното противоречие с определение № 565 от 13.07.2010 г. по ч.т.д. № 557/2010 г. ІІ т.о. ВКС.
Не е обуславящ изхода на спора и повдигнатият от касатора въпрос дали непроизнасянето на въззивния съд по направено пред него оплакване, че първоинстанционния съд е посочил погрешен номер на изпълнително дело се отразява на валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че ищците са присъединени кредитори по изпълнително дело с взискател „ [фирма], [населено място] и длъжник [фирма] за вземане от 150000 лева, т.е. изхождал е от въведените от ищците твърдения за страните и предмета на делото, поради което неточното изписване на номера на изпълнителното дело в първоинстанционното определение няма отношение към валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт.
Въпросът за правния интерес от установителния иск по чл. 124, ал.4 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 124, ал.4 ГПК, въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяването на недостоверност на датата на съставените между ответниците частни документи е недопустим – недопустим е иск за установяване привидност на чуждо съглашение и антидартирането му. Когато ищецът твърди, че е увреден с извършване на действия по съставяне и използване на документи от трети лица, правната му възможност е предявяване на иск за обезщетение за вреди срещу извършилите увреждащото действие. Съставените между кредитор и длъжник документи нямат отношение към правата на ищците като кредитори по изпълнителното дело; не ги препятстват да насочат изпълнение за удовлетворяване на вземането си върху ипотекираните имоти, а при неправомерно заличаване на ипотеката, без да са удовлетворени от цената на ипотекираните имоти, те разполагат с иск за вреди от лицето, наредило заличаването.
Искането за присъждане на съдебни разноски на ответниците в касационното производство следва да се остави без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2854 от 27.10.2011 година на Пловдивски окръжен съд по ч. гр.д. № 2675/2011 година, с което е потвърдено определение от 03.08.2011 година на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 7855/2011 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: