3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
С., 20.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 615 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1 от 05.01.2011 година по гр.д. № 531/2010 година на Великотърновски апелативен съд са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от А. И. А. и Н. С.А., двамата от [населено място] против Ц. А. Ц. от [населено място], осъден да заплати обезщетение в размер на по 35000 лева за неимуществени вреди от смъртта на И. А., починала на 08.06.2008 г. За разликата до предявения им размер до 150000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието за установено, че ищците са родители на И. А., починала в резултата на травми, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на ответника. Прието е, че между родителите и загиналата им дъщеря е съществувала силна емоционална привързаност; че родителите са преживели тежко смъртта на своето дете, загинало в началото на живота си на осемнадесет годишна възраст, че внезапната смърт е довела до тежък психически срив на родителите, предвид което е определено обезщетение по справедливост в размер на по 35000 лева. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „И. България” З..
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявения им размер е постъпила от А. И. А. и Н. С. А.. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящите изхода на делото въпроси може ли да се приемат за установени факти, доказани в наказателното производство ако присъдата е постановена по правилата на глава 27 НПК и ангажира ли се отговорността на застрахователя при доказателства, че превозното средство, с което е извършено пътно-транспортното произшествие не е било отнето противозаконно.
Ответникът по касационната жалба Ц. А. Ц. не взема становище.
Третото лице помагач „И. България” З. счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът може ли да се приемат за установени факти, доказани в наказателното производство ако присъдата е постановена по правилата на глава 27 НПК не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, независимо дали доказателствата по наказателното дело са събрани по общия ред по глава 12 НПК или по реда на глава 27 НПК, уреждаща съкратеното съдебно следствие. Извън обстоятелството, че текстът на чл. 300 ГПК е пълен, точен, ясен и не се нуждае от тълкуване, то по приложението му е налице трайно установена практика, съгласно която за гражданския съд са задължителни всички факти, установени в наказателното производство, когато тези факти са елемент от престъпния състав. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че след като с влязла в сила присъда ответникът е признат в извършване на престъпление по чл. 346, ал.2, т.3 НК, то превозното средство, с което е извършено пътно-транспортното произшествие е било отнето при условията на чл. 195, т.4 НК.
Въпросът ангажира ли се отговорността на застрахователя при доказателства, че превозното средство, с което е извършено пътно-транспортното произшествие не е било отнето противозаконно не е обуславящ изхода на спора. Във вътрешните отношенията между страната и третото лице помагач важи задължителната сила на мотивите относно приетите за установи факти по делото, а правните изводи само доколкото обусловят изводите относно спорното право. Изводите на въззивния съд по приложението на чл. 267, ал.2, т.1 от Кодекса за застраховането нямат отношение към спорното правоотношение по чл. 45 ЗЗД – отговорността на ответника за неимуществени вреди от деликт, поради което повдигнатият от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 05.01.2011 година по гр.д. № 531/2010 година на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: