3
о п р е д е л е н и е
№ 629
С. , 01.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 440 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.2 ГПК.
С определение № 309 от 17.05.2011 г. на Варненски апелативен съд е изменено при условията на чл. 248, ал.1 ГПК решение № 32 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 16/2010 г. в частта му за съдебните разноски – ищците Е. А. С., Д. Д. С. и М. Д. С., тримата от [населено място], Търговищка област са осъдени да заплатят на ответника А. „П. и.”, [населено място] сумата 4315,50 лева, съставляващи извършени съдебни разноски пред първоинстанционен и въззивен съд.
Частна жалба срещу определението на Варненски апелативен съд е постъпила от Е. А. С., Д. Д. С. и М. Д. С.. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с който ищците са осъдени да заплатят разноски на насрещната стана, въпреки, че са били освободени от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. „П. и.” поддържа, че жалбата не следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като не попада в кръга на съдебните актове, визирани в чл. 274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решение № 32 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 16/2010 г. на Варненски апелативен съд са уважени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявени от Е. А. С., Д. Д. С. и М. Д. С., тримата от [населено място], Търговищка област против А.„П. и.”, [населено място], която е осъдена да заплати 2000 лева на Е. А. С. и по 2500 лева на Д. Д. С. и М. Д. С.. За разликата до предявения им размер общо от 85000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни. В съдебното решение съдът не се е произнесъл по въведеното от ответника А.„П. и.” искане за присъждане на съдебни разноски, поради което при условията на чл. 248, ал.1 ГПК е присъдил на основание чл. 78, ал.3 ГПК извършените в производството пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция разноски, съобразно отхвърлената част от исковете с определение № 309 от 17.05.2011 г.
Определението е законосъобразно.
Дължимите от ищците съдебни разноски са присъдени на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска.
Въведеното в частната жалба оплакване, че разноските са присъдени в нарушение на постановеното вече разпореждане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски са неоснователни. Отговорността за съдебни разноски, извършени от насрещната страна се определя с оглед изхода на делото и няма отношение към уредената в чл. 83, ал.2 ГПК възможност за освобождаване на сраната от разноски при липса на достатъчно средства за заплащането им. На основание чл. 83, ал. 2 ГПК страната се освобождава от внасянето на държавни такси и разноски за производството по делото, които се изплащат от бюджета на съда, т.е. при определени от закона предпоставки се преодолява пречката страната да получи достъп до правосъдие поради финансови ограничения – разходите за водене на делото се поемат от бюджета на съда до постановяване на влязло в сила решение по съществото на правния спор. С решението по съществото на правния спор съдът се произнася и по въпроса за съдебните разноски, които се поемат от страните съобразно чл. 78 ГПК. Отговорността за направените от насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението на страната, неоснователно предизвикала правния спор, поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията на чл. 78 ГПК съобразно изхода на делото – при отхвърляне на иска, ищецът макар и освободен от такси и разноски, дължими към съда, отговаря за разноските на ответника.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 309 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 16/2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: