3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
София,05.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на първи август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 88 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 588 от 23.06.2010 година по гр.д. № 2330/2009 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение № 14 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 120/2008 г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против В. М. Т., частен съдебен изпълнител с рег. № 724 с район на действие Видински окръжен съд за обезщетение за имуществени вреди в размер на 35250 лева, причинени вследствие наложена в нарушение на закона възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот. В решението е прието за установено, че като обезпечителна мярка за принудително събиране на вземане на „ВиК” [населено място] по изп. лист по гр.д. № 12666/2006 г. на Софийски районен съд, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 200672404004021, частен съдебен изпълнител В. Т. е наложила възбрана върху имот, намиращ се в държане на длъжника [фирма]. Правото на собственост върху имота, съставляващ Търговска къща „А. Д.”, застроена върху поземлен имот 909 на [улица], [населено място], към момента на налагане на възбраната – 30.11.2006 г. е принадлежало на ищеца [фирма]. Прието е, че извършените действия от частния съдебен изпълнител не са противоправни, а в рамките на предоставените от закона правомощия; че ищецът не е обжалвал действията на съдебния изпълнител, въпреки съществуващата възможност за това (чл. 332, ал.2 ГПК отм.); че от наложената възбрана за ищеца не са произтекли претендираните вреди – обезценяване на имота в резултат на неизвършени ремонти, тъй като възбраната не е създавала пречки както за извършване на ремонти, така и за отчуждаване на имота от собственика му, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа, че разрешеният в обжалвания съдебен акт въпрос: отговаря ли частният съдебен изпълнител за вреди от произволни незаконни действия и злоупотреба с несеквестируема частна и общинска собственост при налагане на възбрана със скрита цел, при използване на неистински документ, е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. М. Т. взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатият в изложението въпрос по приложението на чл. 74 ЗЧСИ не е от значение за точното му приложение и за развитието на правото. Нормата на чл. 74, ал.1 ЗЧСИ е ясна, точна и ненуждаеща се от тълкуване в посочения от касатора аспект. Несъмнено частният съдебен изпълнител отговаря за вреди, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, в т.ч. за вреди от злоупотреба с права; за извършване на незаконни действия по отношение на несеквестируема частна общинска собственост или при използване на неистински документи. Изхождайки от тази постановка, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не са установени нито незаконни процесуални действия на частния изпълнител, нито настъпили от наложената в принудителното изпълнение обезпечителна мярка вреди за ищеца. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 45 ЗЗД, съдът е приел, че отговорността за вреди може да бъде ангажирана при доказано настъпване на вреди, в причинна връзка с неправомерно поведение на деликвента. Съдът е ценил законосъобразността на извършения от съдебния изпълнител действия в съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 483 ГПК (чл. 373 ГПК отм.), съгласно която, когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 452 ГПК (чл. 346 ГПК отм.) относно характера и същността на обезпечителната мярка „възбрана”, съгласно която гражданскоправните последици от възбраната са относителната недействителност на разпореждането с възбранения имот, съдът е приел и че наложената мярка не е препятствала собственика да ползва имота, нито да полага грижи по опазването му, поради което евентуалните вреди от несвоевременно извършени ремонти не са в причинна връзка с поведението на частния съдебен изпълнител.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 588 от 23.06.2010 година по гр.д. № 2330/2009 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: