3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
София,04.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 377 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 513 от 12.01.2010 година по гр.д. № 818/2009 година на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 103 от 15.06.2009 г. по гр.д. № 970/2008 г. на районен съд [населено място], с което е уважен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предявен от Б. Й. К. от [населено място] против Н. П. Х., И. Б. Х., В. А. Х., всички от [населено място] и З. Б. Б. и В. Е. Б. от [населено място] и Община [населено място]. В решението е прието за установено, че през 1993 г. ищецът е придобил правото на собственост върху първи жилищен етаж от двуетажна сграда, застроена в дворно място с площ от 491 кв.м., съставляващо парцел ХХ в кв. 236 по плана на [населено място] от 1991 г. Праводателите му са закупили имота през 1972 г. от Б. И. Х., комуто през 1961 година е било отстъпено право на строеж върху общинска земя. През 2007 г. Н. П. Х., И. Б. Х. и З. Б. Б., в качеството им на наследници на Б. И. Х., собственик на втория етаж от жилищната сграда, са изкупили от [община] цялото дворно място, върху което е застроена сградата, съставляващо частна общинска собственост. Сделката е била обективирана в договор от 22.10.2007 г., сключен при условията на Наредбата по чл. 8, ал.2 ЗОС за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. През 2007 г. Н. Х. е дарила на В. А. Х. 1/3 ид. част от втория жилищен етаж на сградата. При така установените факти, възивният съд е приел, че сключеният между [община] и Н. П. Х., И. Б. Х. и З. Б. Б. договор от 22.10.2007 г. за покупка на УПИ ХХ-1740 от кв. 236 по плана на [населено място] е недействителен над ? ид. част от имота, сключен в нарушение на чл. 42, ал.2 от Наредбата по чл. 8, ал.2 ЗОС, тъй като предвидената възможност за изкупуване на общинска земя е спрямо всички собственици на сградата по реализираната суперфиция.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от З. Б. Б.. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 42, ал.1 от Наредбата по чл. 8, ал.2 ЗОС е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи, че нормата на чл. 42, ал.1 от Наредбата по чл. 8, ал.2 ЗОС създава една правна възможност за придобиване на собственост върху общинска земя, без ограничения, свързани с притежаваните ид. части от сградата и с цел да се избегне евентуална съсобственост върху земята.
Ответникът по касационната жалба Б. Й. К. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че въззивното решение на Благоевградски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Текстът на чл. 42, ал.1 от Наредбата по чл. 8, ал.2 ЗОС не е непълен, неясен или противоречив, поради което не налага тълкуване – продажбата на имот частна общинска собственост се извършва от кмета на общината без търг или конкурс на физически и юридически лица – собственици на жилища или други обекти в етажна собственост, притежаващи ид. части от правото на строеж върху общинска земя, като исканията за закупуване на ид. части от УПИ трябва да бъдат направени от всички притежатели на правото на строеж върху него. Съобразно точния смисъл на текста – „исканията за закупуване на ид. части”, въззивният съд е приел, че всеки собственик на обект в етажната собственост може да изкупи идеални части от имота, съответстващи на притежаваните идеални части от правото на строеж върху общинска земя; че текстът на чл. 42, ал. 1 от Наредбата: „исканията за закупуване на ид. части от УПИ трябва да бъдат направени от всички притежатели на правото на строеж върху него” несъмнено сочи, че целта и смисъла на разпоредбата е с възможност за изкупуване да разполага всеки от собствениците на обект от сградата и ид. части от правото на строеж, а сделката за изкупуване на ид. части над притежаваните права на собственост от сградата и правото на строеж е недействителна. При анализ на приложимия към момента на сключване на договора закон – Наредба, приета от Общинския съвет в кръга на правомощията му, предоставени със законовата делегация по чл. 8, ал. 2 ЗОС, съдът е направил преценка доколко сделката е сключена в противоречие с императивни разпоредби на същия – основание за прогласяване на нищожността и по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 513 от 12.01.2010 година по гр.д. № 818/2009 година на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: