О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
София, 13.11. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 460 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. И. П. срещу въззивно решение от 23.12.2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, постановено по гр.д. № 13926/2011 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], София с ЕИК[ЕИК] е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неправилност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съставът на Софийския градски съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил и трите претенции.
По делото е установено, че Г. П. е работила по безсрочен трудов договор като счетоводител в [фирма], София. Работодателят изпратил писмено предизвестие до служителя, че прекратява трудовия му договор поради намаляване обема на работа. Предизвестието е получено на 30.11.2010 г. и правоотношението е прекратено с изтичане на едномесечния срок. Съставена е и нарочна заповед за уволнение № 58-А/01.01.2011 г., като съдът е изложил съображения, че тя няма конститутивен характер. Съдът установил още, че към датата на уволнението е налице действително намаляване обема на работа при работодателя. Този извод е направен след анализ на събраните по делото доказателства – отчет за приходите и разходите на дружеството за 2010 г., справка-извлечение от дневника за покупки и продажби за периода 01.01.2009 – 31.12.2010 г., писмо от 11.10.2010 г., заповед № 15/01.11.2010 г. протокол от 18.11.2010 г., както и показанията на свидетеля В. Х. С..
Съдът изложил съображения, че заповедта за уволнение е мотивирана – в предизвестието ясно е посочено основанието, на което се прекратява трудовия договор, още и правното основание – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Изяснено е, че в последващата заповед е допусната фактическа грешка в изписване на правното основание /чл. 326, ал. 2 КТ/, но това не влияе върху законността на уволнението с оглед декларативния характер на последващата заповед – уволнението е факт с изтичане на предизвестието, което е писмено и отговаря на условията за форма по чл. 335 КТ.
Изложението към касационната жалба по характера си съставлява оплакване за неправилност – съдът не бил съобразил, че към момента на уволнението не е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; че липсва един от основните реквизити на издадената от работодателя заповед – посочване на правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Изводите на съда относно правилността на действията на работодателя са необосновани и недопустими; съдът не е съобразил събраните доказателства. Както е изяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС, а и последователно застъпено в практиката на Върховния касационен съд, така изложеното не може да е основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е несъгласен с фактическите и правни изводи на въззивния съд и така изложените общи оплаквания за неправилност не са правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението, също така, е дадена оценката на касатора за немотивираност на заповедта за уволнение и доводите му във връзка с това, че по този начин се нарушава правото на защита на работника. Следва да се посочи, че касаторът визира заповедта от 01.01.2011 г., която има само декларативен характер, а не писменото предизвестие за уволнение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че правните въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика и, които са обусловили крайния резултат по спора, се съдържат в касационната жалба, което не е пречка съдът да ги прецени в процедурата по чл. 288 ГПК. Важно е съдържанието на предприетите от страните в процеса действия, а не как самите те ги квалифицират. Няма пречка, също така, изложението с основанията за допускане на касационно обжалване и касационните доводи по чл. 281 ГПК да са изложени на един и същи хартиен носител. В случая, след уточнения, въпросите са: отправеното предизвестие освобождава ли работодателят да издаде писмен акт за прекратяване на трудовото правоотношение и трябва ли той да обективира в писмена форма окончателното си решение; длъжен ли е работодателят да мотивира прекратяването на трудово правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; разпоредбата на чл. 326, ал. 2 КТ може ли да е основание за прекратяване на трудово правоотношение и възможно ли е в хода на процеса да бъдат поправени издадени от работодателя актове, включително и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
Повдигнати правни проблеми във връзка със значението на отправено и спазено писмено предизвестие в хипотезите, когато работодателят едностранно прекратява трудовото правоотношение в някоя от хипотезите на чл. 328 КТ, формата и мотивираността на уволнението и с кой акт и към кой момент се прекратява трудовото правоотношение, не се решават противоречиво от съдилищата. Представените към касационната жалба съдебни решения не установяват нещо различно, а от друга страна съществува многобройна, трайна съдебна практика на Върховния касационен съд, включително и задължителна по чл. 290 ГПК, че трудовият договор се прекратява писмено, а моментът, в който трудовото правоотношение престава да съществува е определен в чл. 335, ал. 2 КТ и зависи от способа и причината за прекратяване. В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Изискванията за писмена форма и за мотивираност са съобразени, ако в писменото предизвестие ясно е посочена причината, поради която работодателят прекратява трудовото правоотношение. Последващата заповед, ако такава бъде издадена, само констатира настъпилата промяна в правоотношенията между страните и уволнението не е незаконосъобразно, ако в нея не са посочени причините, поради които то е извършено.
Също така, никога не е имало съмнение в съдебната практика, а и касаторът не установява нещо различно от това, че от значение за законността на уволнението е обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, а не посочената правна квалификация; тя не е определяща за основанието, на което е извършено уволнението. При противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. Разбира се, няма законова пречка и мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма. Цитирането на правна норма, която не може да е основание за прекратяване на трудово правоотношение и то, в акт, който само констатира вече настъпило с изтичане на предизвестието уволнение, няма как да създаде неяснота за причините за уволнението, нито служителят да се затрудни в защитата си или пък съдът по трудов спор, да не може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба е поискал да му бъдат присъдени разноските за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива, така че, искането му е неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 23.12.2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, постановено по гр.д. № 13926/2011 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: