О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 17.07.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2113 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Б. Г. К., едновременно чрез адвокат И. Х. Б. и В. Я. Т., срещу определение № 4581/17.02.2017 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 882/2017 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като потвърдил определението на първостепенния софийски районен съд, върнал исковата молба на Б. Г. К. против К. …, с която иска отмяна, евенутално прогласяване нищожност на колективни решения на УС на К. … в Б. и на Комисията по професионална етика за нарушение на ищецът К. – контрольор на РК на СГСО, за което предлагат на ОС на КНОБ да гласува изключването му като член на КНОБ.
Съдът приел, че липсва правен интерес от така предявената претенция, т.к. не се твърди накърняване на субективно право. На практика К. атакува процедурни решения. Евентуално налагане на дисциплинарно наказание е крайният административен акт, който именно може да се обжалва по реда на ЗАП, каквито са и указанията по приключилото производство по административно дело № 6373/2016 г. на Административен съд – София град.
Касаторът Б. К. обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса кой съд е компетентен да се произнесе при оспорване на многостранни правни сделки – решения на колективни органи на управление на КНОБ по ЗНО, когато същите изрично не са предвидени да бъдат оспорвани по реда на АПК.
Въпросът е неотносим към постановеното от въззивния съд.
„Исковата молба“ е върната като недопустима поради липса на правен интерес – такъв в общия исков процес е налице, когато има правен спор. В случая дори не се твърди засягане на субективно материално право от „ищеца“ с „обжалването/искане за прогласяване нищожност“ на посочените от него процедурни решения. Изобщо не е поставян въпроса за некомпетнетност на гражданския съд в обжалваното въззивно определение. И двата сезирани съда са направили нещо повече от това да изяснят защо е недопустимо сезирането им, като са дали на К. и указания при какви условия, каква евентуална бъдеща защита би могъл да предприеме. И общият, и административният съд са му разяснили освен това, че ако след процедурните решения се стигне до окончателен административен акт, с който му бъде наложено дисциплинарно наказание, то тогава, именно този акт може да бъде обжалван и именно той подлежи на разглеждане по реда на ЗАП.
В заключение няма основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4581/17.02.2017 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 882/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: