2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 591
гр. София,07.05.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1164 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. М. срещу решение № 384/05.08.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 384/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 387/29.11.2010 г. по гр. дело № 654/2009 г. на Петричкия районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу В. С. А., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 02.02.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място] (подробно описан).
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и се излагат подробни доводи и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата В. С. А. не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, въпреки дадените й указания от въззивния съд, жалбоподателката не е представила по делото писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Противно на твърденията на жалбоподателката, изложени в частната й жалба, по която друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС се е произнесъл с определение № 609/07.08.2012 г. по частно гр. № 528/2012 г., в подадената от нея касационна жалба, също не е формулиран и изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното въззивно решение и който да е обусловил изхода на спора по делото, респ. – да представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване; нито по какъвто и да било начин в касационната жалба е наведено някое от допълнителните основания за това по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Както вече беше посочено, в касационната си жалба жалбоподателката излага единствено оплаквания и много подробни доводи и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това изложение в касационната жалба по никакъв начин не съдържа извеждане и формулировка на общо основание, нито посочване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Наведените и подробно аргументирани там, касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане по реда на чл. 290 от ГПК от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо и допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, ако са навадени такива.
Следва да се отбележи и че в посоченото по-горе определение № 609/07.08.2012 г. по частно гр. № 528/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с което е отменено разпореждането на въззивния съд за връщането на касационната жалба на жалбоподателката, съставът на ВКС, който го е постановил, също не е приел в нея да се съдържа изложение на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В тази връзка в мотивите към това определение е посочено, че щом касаторката поддържа, че е спазила указанията и е представила свои съображения според виждането си за спора, то пред съда няма пречка да приеме, че жалбата в този й вид може да бъде администрирана; както и че обемът и видът на мотивировката на основанията за допускане на касационното обжалване зависи изцяло от преценката на касатора, като при недостатъчна обосновка или липса на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, разрешението на който да е дадено от въззивния съд и то да е обусловило изхода на спора, върху касатора ще тежи заплахата жалбата му да не бъде допусната до касационен контрол, като преценката по основанията за допускане до касационен контрол принадлежи на ВКС.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 384/05.08.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 384/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.