3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 07.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1329 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 262 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 347/2012 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 44 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 1955/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от И. С. Д. от [населено място] против Прокуратурата на Република България, осъдена да заплати обезщетение в размер на 25000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че с прокурорско постановление от 02.07.2008 г. ищцата е била привлечена като обвиняем за извършени престъпления по чл. 321, ал.3, т.2 НК; чл. 354, ал.2, т.1 вр. с ал.1 НК вр. с чл. 20 НК; чл 242, ал.2, пр. І вр. ал.1, б. „е” НК; чл. 321, ал.3 НК и чл. 354а, ал.2 вр. с чл. 353а, ал.1 НК вр. с чл. 20 НК при взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” на 11.08.2008 г. С прокурорско постановление от 16.03.2009 г., влязло в сила на 12.05.2009 г. наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК поради недоказаност на обвинението. Така проведеното наказателно преследване е довело до негативна промяна в начина на живот на ищцата, поради породеното към нея отрицателно отношение на обкръжаващото я общество; увредени са били доброто и име, честта и достойнството и поради разгласяване на случая и чрез средствата за масова информация, вкл. и поради разгласяване на обстоятелства от личния и живот. Преживяванията и по време на ареста, обиска и престоя в следствения арест в продължение на четиридесет и два дни довели до състояние на силен емоционален шок, прераснал в постравматично стресово разстройство, наложило продължителни психотерапевтични интервенции и медикаментозен прием. При така установените факти е прието, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен до размер на 25000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения му размер от 100000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от Прокуратурата на Република България. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси относно размера на справедливото обезщетяване за неимуществени вреди; съобразяването на характера и степента на уврежданията, последиците, продължителността и степента на интензитет на преживените страдания, възрастта на пострадалия и общественото му положение, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решения по гр.д. № 951/2010 г. ІІІІ г.о. ВКС; гр.д. № 1273/2009 г. ІІІ г.о.; решение по гр.д. № 1381/2009 г. ІV г.о. и решение по гр.д. № 1650/2009 г. ІІІ г.о. ВКС.
Решението на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения му размер от 100000 лева е обжалвано от И. С. Д.. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът относно понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е намерил разрешение в установената практика на Върховния касационен съд, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да преценява конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, влошаването на здравословното състояние и причинените морални страдания, въззивният съд е определил дължимото обезщетение, изхождайки от тежестта на повдигнатите обвинения, за които се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години; предприетите ограничителни мерки, в т.ч. „задържане под стража”; моралните страдания, свързани с неоправданото разгласяване на обстоятелства от личния живот, без връзка с повдигнатите обвинения и влошаването на здравословното състояние на пострадалата в резултат на преживения стрес, притеснения, срам от близките и обществото, довело до трайни здравословни проблеми, налагащи продължително лечение, вкл. и към момента на производството по делото.
Не е налице и твърдяното противоречие с установената практика на съдилищата. В приложените съдебни решения на Върховния касационен съд, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен въз основа на обстоятелства, различни от съобразените във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 347/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: