О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 28.10.2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело 6227 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството е по 274, ал.2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, подадена от И. К. Ц. и Ф. И. Ц., двамата от София, срещу определение № 611/04.08.2014 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 3623/2014 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимни лица и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е върната частна касационна жалба на И. К. Ц. и Ф. И. Ц. срещу определение № 8683/2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 5013/2014 г. по съображение, че въззивният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК и с оглед указанията по т. 8 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е правилно.
Състав на Софийски районен съд е издал, въз основа на извлечение от сметка, в полза на „Б. ”, заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, срещу И. К. Ц. и Ф. И. Ц. Длъжниците са подали в срок само възражение срещу издадената заповед за изпълнение, но то не спира предприетото принудително изпълнение. Поискали са с последваща молба спиране на изпълнението, но тя е върната от районния съд поради подаването й след преклузивния двуседмичен срок. Разпореждането, с което молбата за спиране на изпълнението е върната, е обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд. Той е потвърдил първостепенния съдебен акт, като е установил, че срокът за подаване на молба по чл. 420, ал. 2 ГПК е започнал да тече от 02.10.2013 г. за И. Ц. и от 27.09.2013 г. за Ф. Ц.. Те са депозирали такава едва на 03.02.2014 г. Въззивният съд е приел още, че представена с частната жалба молба до частен съдебен изпълнител Н. П. не доказва, че такава действително е подадена до него, по изпълнителното дело, за да се прави довод за спазен срок на искането по чл. 420, ал. 2 ГПК, макар и изпратено не до компетентен орган. Допълнително съдът изложил и съображения, че датата, поставена на молбата – 01.11.2013 г., макар и да не доказва постъпване в деловодството на ЧСИ, също води на извод за подаване след изтичане на двуседмичния срок.
Производството по искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК е двуинстанционно – т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следователно и въззивното определение, с което е потвърдил акта на първостепенния съд да разгледа молбата по същество и тя е върната, също е изключено от касационен контрол, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК.
Определението на тричленния състав на Върховния касационен съд, постановено в този смисъл, е правилно и следва да бъде потвърдено.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 611/04.08.2014 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 3623/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: