О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 07.04.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6171по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт Я. Ш., против решение № 396/17.07.2014 г., постановено от Русенския окръжен съд по гр.д. № 542/2014 г.
Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение, иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете, както и присъждане на съдебноделоводни разноски по делото.
Насрещната страна Б. К. Г., чрез адв. П. И. от АК Р., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК – липсват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на формалните изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск за отмяна на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Русенски районен съд, уважил претенцията и осъдил ответника [фирма], [населено място] да заплати на ищеца Б. Г. съдебноделоводните разноски по делото.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са в трудово правоотношение, като Г. е наказан от работодателя с „предупреждение за уволнение”. Съдът намери, че заповедта е незаконосъобразна, защото е немотивирана, а и от служителя не са изискани предварително обяснения, с което е нарушен чл. 193, ал. 1 КТ, а още и поради налагане на наказание след изтичане на пределния едногодишен срок по чл. 194 КТ.
Всяко едно от правните заключения, само по себе си, е основание за уважаване на иска, поради което, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да се обоснове с правни въпроси – материални и/или процесуални, при разрешаването, на които въззивният съд е достигнал до всяко едно от горните заключения. Допълнително условие е и приетото от въззивния съд тълкуване да противоречи на задължителна съдебна практика, или да е налице противоречива съдебна практика, или разглеждането на въпросите от касационната инстанция да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът не е посочил кой е материално правният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил атакувания резултат.
В изложението към касационната жалба страната изразява несъгласие с извода на окръжния съд за немотивираност на заповедта за уволнение, както и за нарушение на чл. 194 КТ при налагане на наказанието, но това не е достатъчно, за да обоснове допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в ТР №1-2009-ОСГТК на ВКС, касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба; Върховният касационен съд може единствено да конкретизира или преформулира поставения от касатора правен въпрос.
В случая съдът не би могъл да уточни въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК било от касационната жалба, било от съдържанието на изложението.
Нарушението на материални и процесуални норми, както и необосноваността, са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, докато проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Съдебноделоводните разноски за инстанцията следва да се възложат на касатора, който да заплати на насрещната страна 150 лв., сторени от нея съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение, установено от договор за правна защита и съдействие № 0132203/08.10.2014 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 396/17.07.2014 г., постановено от Русенския окръжен съд по гр.д. № 542/2014 г.
ОСЪЖДА Е.-П. М.” **, [населено място] да заплати на Б. К. Г. сумата в размер на 150 лв. – съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: