О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София 12.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 272 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на П. Д. С. и Е. Д. С. против определение № 413/27.02.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 186/2012 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
П. С. и Е. С. са предявили иск против М. С. С., Б. С. С., И. Д. Г. и К. Л. Г. за унищожаване на договор по нот. акт № 115/1997 г.
Сезираният съд оставил без движение исковата молба с множество указания за отстраняване на нередовности. Поради частично изпълнение, производството по делото е прекратено.
Това определение е потвърдено от въззивния Софийски апелативен съд.
Изложени са съображения, че ищецът Е. С. не е подписал исковата молба, а брат му П. С. не може и като негов пълномощник да я подписва; не е отстранено противоречието в обстоятелствата, на които се основава иска, а също и противоречието между обстоятелства и петитум; не е внесена дължимата държавна такса.
Съставът на Върховния касационен съд намира, е не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателите правят смешение между основания за неправилност на обжалваното определение с основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правните въпроси, уточнени от съда са: как се определя размера на държавната такса, когато данъчната оценка за недвижим имот е оспорена от ищците и тя е по-висока от пазарна цена според техническа експертиза; липсата на гъвкавост при определяне на държавните такси съставлява ли отказ от право на достъп до съд; съдът трябвало ли е да вземе предвид многобройните писмени доказателства, представени още по гр.д. № 9651/2010 г. СРС, по гр.д. № 10106/2010 г. СГС, по гр.д. № 8626/2011 СГС ч.гр.д. № 2488/2011 САС; много писмени искания към съда по гр.д. № 9651/2010 гр.д. № 10106/2010 СГС, включително и съдебно удостоверение за точния адрес на ответниците М. и Б.; има ли значение обстоятелството, че Е. С. не е положил лично подпис върху исковата молба, след като брат му П. С. я е заверил „Варно с оригинала”изпълнени ли са указанията на съда.
Поставените въпроси не са разрешени в противоречие с Тр 1-2001-ОСГК ВКС, нито разглеждането им е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В тълкувателния акт са дадени разяснения по някои спорни въпроси по касационното обжалване и то, при действието на ГПК от 1952 г., отм. Процесуалните въпроси, поставени от жалбоподателите, а и съображенията на съдилищата да върнат исковата молба, поради неотстранени в срок нередовности, нямат отношение към разгледаните от Общото събрание на гражданска колегия процесуални въпроси в тълкувателното решение.
От друга страна, няма съмнение нито в теорията, нито в съдебната практика какви са изискванията за редовност на исковата молба и как трябва да процедира съда, когато констатира несъобразяване с разпоредбите на чл. 127 ГПК. Съдът сам квалифицира отправените до него искания и е без значение, че ищците са наименували своя иск възражение.
Цената на иска се определя по правилата на чл. 68 и 69 ГПК. В случаите на предявен иск за унищожаване на договор, размерът на иска е по т. 4, а ако договорът има за предмет вещни права върху имот – по т. 2 на ал. 1 от чл. 69 ГПК.
Цената на иска е от значение, както за редовността на исковата молба, така и за родовата и функционална подсъдност, а също и за размера на дължимата държавна такса. Съдът следи служебно дали е посочена цена на иска, както и за съответствието на указаната от ищците с действителната цена.
Няма съмнение, а и многократно Върховният касационен съд се е произнасял, че в случаите, когато се изисква данъчната оценка за недвижим имот и такава е определена, без значение за цената на иска е пазарна цена на вещта към датата на подаване на исковата молба или в по-късен момент. Несъгласието с издадена данъчна оценка от компетентния административен орган, не може инцидентно да се предявява и разглежда от гражданския съд и е без значение за преценката на съда по чл. 70, ал. 1 и чл. 69 ГПК. На гражданите е гарантиран достъп до правосъдие, дори и когато са финансово затруднени да платят дължимите такси чрез правилата за освобождаване от такси и разноски по чл. 83 ГПК, както и чрез възможността да им бъде предоставена правна помощ.
Многобройна и непротиворечива е също така съдебната практика и по въпроса, че исковата молба трябва да бъде подписана от страната, която е сезирала съда. Процесуални действия от името и за сметка на ищеца може да извършва единствено процесуалният му представител, а такъв може да е само лице по чл. 32 ГПК. Братът на ищеца не е от кръга на роднините по чл. 32, т. 2 ГПК и няма значение, че има юридическо образование и е придобил юридическа правоспособност, щом не е вписан като адвокат.
Приложени от страните документи по други дела, не могат да ги ползват в настоящото производство, а и доколкото може да се прецени от съдържанието на частната жалба и „заявление”, доказателствата и писмените молби, които имат предвид жалбоподателите, нямат отношение към обсъжданите въпроси. В обжалваното въззивно определение съдът не е обосновал приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК с непосочени адреси на ответниците. Ясно е също така, че задължителна част от редовната искова молба е изложение на правопораждащите юридически факти и петитум. Преповтаряне на неясни, взаимно изключващи се твърдения и искания от исковата молба, не съставляват уточняване на същата.
В заключение, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 413/27.02.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 186/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: